Определение № 687 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3564/2015 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на В. С. М. против Определение № 14890 от 24.07.2015г. по ч.гр.д.№ 8045/2015г., с което СГС, ГО е приел възражението на длъжника Е. А. Р. по чл.423,ал.1, т.2 ГПК срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 27.05.2014г. по ч.гр.д.№ 25634/14 на СРС, 49 състав, и на основание чл.423,ал.3,изр.4 ГПК, е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно по посочени съображения. От насрещната страна е постъпил отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата с оглед възможността за осъществяване на инстанционен контрол по отношение на обжалваното с нея определение. За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното: Частната жалба е недопустима. Изрично, съобразявайки указанията в т.8 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, постановил обжалваното определение, е посочил, че неговият акт не подлежи на последващ контрол. Съгласно дадените в тълкувателното решение разяснения, заповедното производство е двуинстанционно, самостоятелно и специално, което прехожда-при подадено възражение от длъжника, исковия процес. То не е „друго производство” по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което постановените в него съдебни актове не подлежат на касационен контрол, с изключение на определенията на въззивен съд по чл.274, ал.2, изр. първо ГПК. Актът по чл.423 ГПК не съставлява определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото, съотв. обжалването му не е изрично предвидено в закона. Този акт не е определение по чл. 274, ал. 3 ГПК -окръжният съд действа не като въззивна инстанция, а в извънинстанционно производство, уреждащо реда за защита на длъжника в заповедното производство. Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.