Определение № 3436 от 03.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3606/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от Б. С. М. срещу определение № 323 от 22. 03. 2023 г. по в. гр. д. № 742/2022 г. на ОС – Благоевград, с което е оставена без уважение подадената от Б. С. М. молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 14 от 11.01.2023 г. по в.гр.д.№ 742/2022 г. на Благоевградски окръжен съд в частта за разноските, като присъдените в полза на Б. С. М. разноски за двете инстанции в размер на 221, 50 лв. (общо за двете ищци и за двете инстанции са присъдени разноски в размер на 442, 50 лв., за всяка от тях по 221, 50 лв.) бъде увеличена до пълния размер на направените в двете инстанции от молителката разноски. С писмен отговор, подаден от Н. А. С., Д. О. С. и „Агро фарм къмпани“ ООД, се изразява становище за неоснователност на молбата и оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Установено е по делото, че направените от ищцата Б. С. М. разноски за разглеждане на делото пред районния и окръжния съд възлизат общо на 1780 лв.: 1280 лв. разноски за разглеждане на делото пред районния съд (1000 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 50 лв. държавна такса, 30 лв. съдебно удостоверение) и 500 лв. разноски за разглеждане на делото пред въззивната инстанция (за заплащане на адвокатско възнаграждение). В договорите за правна помощ и съдействие разноските за адвокатско възнаграждение не са разбити по искове, поради което следва да се приеме, че от сумата 1780 лв. половината, т.е. 890 лв., са разноски по иска по чл. 108 ЗС срещу „Агро фарм къмпани“ ООД и 890 лв. са разноски по иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу съпрузите Н. А. С. и Д. О. С.. Искът срещу търговското дружество е уважен в установителната част за 1/8 ид.ч., а в осъдителната част – за целия имот, поради което от сумата 890 лв. ответникът-търговско дружество следва да бъде осъдено да й заплати сумата 500, 63 лв. Искът срещу физическите лица е уважен в установителната част за 1/8 ид.ч., а в осъдителната част е отхвърлен изцяло, поради което от сумата 890 лв. същите следва да бъдат осъдени да заплатят на посочената ищца 55, 63 лв. Общо физическите лица и дружеството дължат на ищцата Б. М. разноски за двете инстанции в размер на 556, 26 лв., а с въззивното решение са й присъдени разноски за двете инстанции в размер на 221, 25 лв. Претенцията на ищцата по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта разноските следва да бъде уважена, като й се присъдят допълнително 335, 01 лв. От сумата 335, 01 лв. дружеството дължи 300 лв. (над присъдените с въззивното решение 200, 63 лв.), а ответниците-физически лица дължат 35 лв. (над присъдените с първоинстанционното решение 20, 62 лв.). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,