Определение № 9442 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9078/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на „АРКО-БИЛД“ ЕООД - София против определение № 18555 от 30.5.2025г. постановено от Административен съд София град по АД № 4708/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата на частният жалбоподател срещу разрешение за ползване № ДК-07-44/27.01.2009г. на началник сектор „Строителен контрол“ при Столична РДНСК, като процесуално недопустима и производството по посоченото дело е прекратено. В частната жалба се излагат доводи, че определението е неправилно. Развиват се подробни съображения, които според частния жалбоподател обосновават интереса на дружеството жалбоподател да оспори издаденото разрешение за ползване – неспазени отстояния до регулационната линия и засягане на имота, на дружеството. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на същия съд. В писмен отговор ответният административен орган, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, оспорва частната жалба. Излага доводи в подкрепа на атакуваното определение. Иска оставяне в сила определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира за процесуално допустима частната жалба, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – София град е приел, че за „АРКО-БИЛД“ ЕООД липсва интерес от оспорване на административния акт. Така постановеното определение е правилно. С оспорения административен акт – разрешение за ползване № ДК-07-44/27.01.2009г. на началник сектор „Строителен контрол“ при Столична РДНСК е било разрешено ползването на строеж „сграда-хотелски апартаменти, външна водопроводна връзка, пречиствателно съоръжение за отпадни води, басейн, КТП, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н“, находящи се в УПИ І-603, 768, кв.25а, местност „в.з. Беловодски път“, район „Витоша“. Възложители на строежа са „Имобилиенфервалтунг“ ЕООД, „Терра Груп Ай Ер Би“ ООД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и Столична община. Дружеството-жалбоподател не е носител на вещни права върху УПИ І-603, 768 от кв.25а, местност „в.з. Беловодски път“, върху който е построена въведената в експлоатация сграда, заедно с прилежащата й техническа инфраструктура. „АРКО-БИЛД“ ЕООД се легитимира, като собственик на 94,06 % идеални части от недвижим имот с идентификатор № 68134.1938.673, който е съседен на този, в който е реализиран строежът, предмет на разрешението за ползване. Непоколебима е практиката на Върховния административен съд на Република България, че собствениците и носители на ограничени вещни права на съседни имоти не са активно легитимирани да оспорват актът с който съответният строеж е въведен в експлоатация. Съгласно чл. 177, ал. 1 ЗУТ, в редакцията му към датата на издаване на разрешението, след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура и документ от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че е изпълнено изискването по чл. 175, ал. 5. А според ал. 2 на същия законов текст строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Следователно страни в производството по въвеждане на строежа в експлоатация са възложителят и компетентният административен орган. Правен интерес да оспори издаденият в това производство индивидуален административен акт има възложителят, дори и актът да е положителен, ако е издаден в нарушение на материалните и/или процесуалните норми, в резултат на което се засягат негови права и законни интереси, но не и трети лица. Това налага заключението, че подадената от собственик на съседен имот жалба, в това число и съдържаща доводи за нищожност на разрешението за ползване се явява недопустима. Изложените мотиви, водят до извода, че като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд – София град е постановил допустим, валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран а претенция за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника следва да бъдат уважени в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,