Определение № 116 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 756/2016 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. С определение №447 от 21.12.2015г. по гр.д.№6147/2015г. на ВКС, ІV ГО, е оставена без разглеждане молбата на Р. А. К. за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 27.11.14г. по в.гр.д.№538/2014г. на Добричкия окръжен съд, с което е била върната като просрочена касационната жалба на молителката срещу въззивното решение по делото. Съставът на ВКС е приел, че препис от разпореждането за връщане на касационната жалба е връчен на молителката на 08.12.2014г., то е влязло в сила на 16.12.2014г., а молбата за отмяна на този акт по реда на чл.303 и сл. ГПК е подадена на 03.08.2015г., след изтичане на законоустановения тримесечен срок, поради което разглеждането и е недопустимо. Частна жалба срещу преграждащото определение на предходния тричленен състав на ВКС е подадена от Р. К.. Жалбоподателката поддържа, че не и е бил връчен препис от въззивното решение, за да се запознае с него. По тази причина едномесечният срок за обжалване на това решение пред ВКС започвал да тече от връчване на решението, а не от получаване на уведомлението за изготвянето му. Този момент бил от значение и за срока за отмяна, който още не бил изтекъл. Реалното узнаване на разпореждането на съда за сроковете за подаване на документи пред въззивната инстанция било през месец юли 2015г., когато жалбоподателката се запознала с делото, затова молбата и за отмяна е в тримесечния срок от узнаването. Ответникът в производството Г. Д. П. оспорва молбата. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на тричленен състав на ВКС. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Спорът в настоящото частно производство е за това дали е подадена в срок молбата по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на разпореждането от 27.11.14г. по в.гр.д.№538/2014г. на Добричкия окръжен съд, с което е била върната като просрочена касационната жалба на молителката срещу въззивното решение по делото. Въпросното разпореждане е съобщено на молителката /жалбоподател в настоящото производство/ на 08.12.2014г., чрез процесуалния и представител адв.Т. Н.. Едноседмичният срок по чл.275, ал.1 ГПК за обжалване на това разпореждане е изтекъл на 15.12.2014г. и от 16.12.2014г. то е влязло в сила. Тъй като молителката е знаела за разпореждането за връщане на касационната и жалба, то тримесечният срок за подаване на молба за отмяната му тече от 16.12.2014г. и е изтекъл на 16.03.2015г. При тези данни правилно предходният тричленен състав на ВКС е приел, че подадената на 03.08.2015г. молба за отмяна на това разпореждане е просрочена и не подлежи на разглеждане от ВКС. Неоснователно е становището на жалбоподателката, че срокът за отмяна на разпореждането започва да тече от датата, на която тя се е запознала с делото – през месец юли 2015г. Реалното узнаване на това разпореждане е станало още на 08.12.2014г., когато то е било връчено на процесуалния представител на жалбоподателката. Без значение за настоящото производство е и това, че все още не е започнал да тече срок за отмяна на решението по въззивното дело, тъй като то не е предмет на производството за отмяна по чл.303 и сл. ГПК. По изложените съображения обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС следва да се потвърди. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,