Решение № 2862 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Л. К., чрез адв. Н. Русинов срещу решение № 2854 от 05.09.2025г., постановено по адм. дело № 269/2025г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на касатора, срещу мълчалив отказ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на администратор на лични данни по молба от 19.02.2025 г., подадена от жалбоподателя, чрез пълномощник, за предоставяне на посочени в молбата документи. В касационната жалба са въведени твърдения, че съдебното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По същество твърденията са, че администраторът на лични данни не може да изисква от субекта на данни и неговият представител нотариално заверено пълномощно предвид, че представителят е адвокат. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и се претендират разноски по делото. Ответникът - "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, чрез адв. Йорданова в представен писмен отговор по делото и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендират се разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на "Агенцията за събиране на вземания "ЕАД по молба от 19.02.2025г. подадена по електронната поща от потребител с електронен адрес [електронна поща], като в титулната част на молбата е посочено, че неин подател е Г. Л. К. чрез адв. Н. Русинов. С тази молба на основание чл. 37б от ЗЗЛД от администратора на лични данни е поискано предоставяне по електронна поща на копие от договор за кредит № 2268838 между К. и „Кредисимо“ ЕАД, ведно с договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, както и съпътстващите документи - погасителен план и приложения към договора. С писмо от 25.02.2025 г., изпратено от дружество до пълномощника, е изискано представяне на оригинала на пълномощното лично от адв. Русинов в офиса на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в гр. София с удостоверяване на самоличността и качеството на адвокат, или при изпращане по имейл или чрез куриер – нотариално заверено пълномощно. В отговор на това изискване с писмо от 28.02.2025 г. адв. Русинов се е позовал на чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата и съображения, че е достатъчно писмено пълномощно, че отправеното искане е съобразено с Регламента и в частност с чл. 15, т. 3 от него, както и че посочените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изисквания противоречат на закона. Администраторът на лични данни е указал повторно в писмо от 17.03.2025 г., че изискванията са продиктувани от съображения за превенция от злоупотреба с лични данни, че са предоставени две алтернативи за верифициране на самоличността на пълномощника, както и че това цели удостоверяване на представителната власт, а не представлява отказ за упражняване на правата на субекта. При така установената фактическа обстановка АС - Велико Търново е приел, че предмет на оспорване е мълчалив отказ, въпреки че е разгледал съображенията на администратора на лични данни, обективирани в отговор от 17.03.2025г., с което е отказано удовлетворяване на искането от 19.02.2025г. АС - Велико Търново приема, че отказа е постановен от компетентен орган – администратор на лични данни по см. на чл. 15, т. 3 от ОРЗЛД, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение правилното прилагане на материалния закон съдът е направил съпоставка между чл. 25 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл. 12 – 22 и чл. 23, т. 1 б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, като е извел извод, че изискванията в регламента се явяват специални по отношение на общия ЗА и при съмнение за самоличността на субекта на данни, в частност, че искането произхожда от него, то изискването за представяне на нотариално заверено пълномощно или удостоверяване на самоличността на пълномощника съответства на изискванията на закона. По този начин според АС Велико Търново е изпълнена и целта да бъдат защитени личните данни на гражданите, предотвратяване на нарушения на сигурността на личните данни и защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламента, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2 от ОРЗЛД. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че неправилно съдът е приел, че по подадената молба с правно основание чл.37б от ЗЗЛД е постановен мълчалив отказ от администратора на лични данни. Макар в съдържанието на отговора на "Агенцията за събиране на вземания" ЕАД от 17.03.2025г., изрично да не е посочено, че се отказва предоставяне на исканите данни и копия от документи, от същия е видно, че администраторът не предоставя исканата с молба от 19.02.2025г. информация, като приема, че представеното пълномощно не е надлежно удостоверено. С този отговор по същество се препятства упражняването на правото на достъп до лични данни, поради което той има характер на отказ за предоставяне на исканата информация. Правната същност на извършеното действие, която се определя от неговото съдържание и последици, а не от използваната формулировка. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закон за адвокатурата /ЗА/, адвокатът представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно, като законът не изисква същото да бъде нотариално заверено. Съгласно чл. 32 от същия закон адвокатът има право да удостоверява верността на преписи от документи, представяни във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Когато документите се подават в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис, те имат правната сила на саморъчен подпис съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Поради това писмено пълномощно, удостоверено от адвокат с валиден квалифициран електронен подпис, представлява достатъчно доказателство за представителна власт и не изисква нотариална заверка. Според настоящият съдебен състав непредставянето от администратора на лични данни копия на всички документи, които се съхраняват и съдържат лични данни на субекта на данни, отправил искането, е в нарушение на чл. 15, § 3 ОРЗД. В конкретния случай касатора е сезирал АСВ ЕАД с искане по чл. 15 от Регламента, като е поискал предоставянето на конкретна документация, включваща копие от сключения договор с "Кредисимо" ЕАД №2268838, договор сключен с "Ай Тръст" ЕООД за поръчителство, ведно с всички съпътстващи договора документи, погасителен план и приложения към договора. С оспорения пред административния съд отказ, конкретни копия на описаните по-горе документи не са представени, като липсват и посочени конкретни лични данни на К., които се обработват от администратора, както и целите, за които се обработват. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Следва да се посочи, че ограниченията за предоставяне на достъп до лични данни са посочени в чл. 23 ОРЗД. Доколкото в случая не са изтъкват доводи за национална сигурност, отбрана, обществена сигурност и останалите ограничения в чл. 23, § 1, букви „а“ – „з“ и „й“ ОРЗД, администраторът следва да съобрази единствено ограничението по чл. 23, § 1, буква „и“, предложение второ - а именно правата и свободите на трети лица и в частност да не предоставя достъп до личните данни на трети физически лица, ако се съдържат в исканите документи. Неправилни са изводите на първоинстанционният съд по въпроса с упълномощаването на адвоката на искателя при подаване на искането по чл. 15 от ОРЗД. Съгласно чл. 12, § 6 от Регламента администраторът може да изиска допълнителна информация, необходима за потвърждаване на самоличността на лицето, когато има основателни съмнения относно нея. Разпоредбите на регламента обаче не предвиждат изискване за нотариална форма на пълномощното при упражняване на правата на субекта на данни чрез представител. В действащото българско законодателство също не е предвидено изискване за нотариална заверка на пълномощно за подаване на искания за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679. По силата на общите правила на гражданското право писменото пълномощно е достатъчно, освен ако законът изрично не изисква по-строга форма, каквато в случая не е предвидена. Изложеното по-горе води до извод, че оспореният пред административния съд акт е незаконосъобразен. Като е стигнал до извод, различен от горния първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо решението на административния съд следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което бъде отменен отказа на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и преписката се върне на администратора на лични данни за ново произнасяне по заявлението на касатора, съобразно дадените указания за тълкуване и прилагане на закона. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер – 70 лв., представляващи заплатена държавна такса пред касационната инстанция, държавна такса пред първа инстанция в размер на 10 лева и 900 лева по чл. 38, ал. 2 от ЗА съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК на л. 65 от адм. д. № 269/2025г. или общо 980 лева или 501, 07 евро съгласно ЗВЕРБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение