Определение № 136 от 15.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4058/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника К. Н. З., чрез адв. Г. Ю. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 347 от 28.05.2024 год., постановено по в. т. дело № 552/2022 год. по описа на САС, ТО, 13 с-в, с което е прекратено въззивното производство, като образувано по просрочена въззивна жалба. Жалбоподателят твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че обжалваното решение му е връчено на 24.03.2022 год., респ., че не е опровергана доказателствената стойност на разписката за връчване. При допуснати процесуални нарушения въззивният съд извел извод, че неоспорването на автентичността на положения подпис от страна на жалбоподателя върху разписката за връчено съобщение обуславя неоспорено/неопровергано удостоверително волеизявление, че съобщението е връчено лично. Обстоятелството, че свидетелят З. /племенник на жалбоподателя/ не присъствал лично на връчване на съдебните книжа от ОС – Благоевград не налагало категоричен извод, че връчването действително е станало на 24.03.2022 год., а не на 25.03.2022 год. Въззивният съд допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 172 ГПК, извеждайки извода, че далечната родствена връзка между жалбоподателя и свидетеля е основание да не бъдат кредитирани показанията на последния. Признанието на обстоятелството, че подписът върху разписката за връчено съобщение е положен от жалбоподателя, съобразено с показанията на свидетеля З., налагало извод за опровергаване на удостовереното в разписката, а именно че съобщението е връчено на 24.03.2022 год. Следвало да се имат предвид нормите на чл. 74,, ал. 1 и 3 от Правилника за администрацията на съдилищата. Процесната разписка съдържала подписи на получателя и длъжностното лице по връчването, но не съдържала никакво означение относно начина и другите действия във връзка с връчването, а именно, че същото е подписано само от лицето, за което е предназначено, че дата не е изписана от получателя и същият не е известен за посочената от длъжностното лице дата в разписката; липсвало и отбелязване, че датата е саморъчно изписана от лицето – получател. Ето защо моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизведствените действия. Ответникът по частната жалба „Манчев – ББ“ ЕООД счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят К. Н. З. е подал на 11.04.2022 год. въззивна жалба – изпратена по пощата на 08.04.3033 год., срещу решение № 23 от 21.03.2022 год., постановено по т. дело № 20/2022 год. по описа на ОС – Благоевград, по която е образувано в. т. дело № 552/2022 год. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в. Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е връчено лично на К. Н. З. на 24.03.2022 год. /петък, присъствен ден/, съгласно удостовереното от длъжностното лице по връчването в разписката на л. 44 от първоинстанционнтото дело. В съобщението няма зачерквания и поправки. С отговора на въззивната жалба ищецът „Манчев – ББ“ ЕООД е възразил, че въззивната жалба е просрочена. В тази връзка жалбоподателят е заявил, че съобщението му е било връчено на 25.03.2022 год., а не на 24.03.2022 год., както е отбелязано в приложената по делото разписка и поискал да бъде изслушан свидетел за установяване на това обстоятелство, както и да бъде допусната съдебно-почеркова експертиза, която да установи дали той е положил ръкописния текст, включително датата в разписката. С определение от 12.10.2022 год. въззивният съд е открил производство по оспорване съдържанието на разписката на л. 44 от първоинстанционното дело и е отложил произнасянето по направените от жалбоподателя доказателствени искания. Впоследствие с определение от 06.03.2023 год. съдът е допуснал събирането на гласни доказателства, като е отложил произнасянето по искането за назначаване на съдебно-почеркова експертиза и е отложил делото за 21.03.2023 год. В проведеното на 21.03.2023 год. открито съдебно заседание е прието изисканото обяснение от призовкар и копие от книгата за получени и върнати призовки и други съдебни книжа на ОС – Благоевград и въз основа на съдържанието на същите въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на отбелязването в разписката за връчено съобщение в частта му относно датата на връчването му, поради което с протоколно определение е прекратил производството по делото, като образувано по просрочена въззивна жалба. С определение № 3505 от 14.11.2023 год., постановено по ч. гр. дело № 4559/2023 год. на ВКС, ІІІ г. о., ГК, е отменено горепосоченото протоколно определение и делото е върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е указано да бъдат изслушани допуснатите свидетелски показания и да бъде допусната поисканата съдебно-почеркова експертиза. С разпореждане от 30.01.2024 год. въззивният съд е насрочил делото в открито съдебно заседание на 26.03.2024 год., а впоследствие с разпореждане от 23.02.2024 год. делото е било пренасрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.04.2024 год. В проведеното на 23.04.2024 год. открито съдебно заседание жалбоподателят е заявил, че подписът за получател в оспорената разписка е положен от него, поради което е оттеглил искането за допускане на съдебно-почеркова експертиза. Изслушан е свидетелят Владимир З. Ц., от показанията на който се установява, че жалбоподателят /негов вуйчо – брат на баба му по майчина линия“/ му бил споделил, че е получил съдебни книжа от ОС – Благоевград на Благовец, т.е. Благовещение, на 25 март. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбата на К. Н. З. е депозирана на 08.04.2022 год. – видно от пощенския плик, а съобщението за първоинстанционното решение е получено на 24.03.2022 год., поради което срокът за въззивно обжалване изтича на 07.04.2022 год., а жалбата се явява просрочена, както и че въз основа на събраните гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетеля З. не е опровергана обвързващата доказателствена сила на удостоверителното изявление, обективирано в оспорената разписка за връчено съобщение – с характер на официален документ, в частта относно датата на връчване на първоинстанционното решение на жалбоподателя. Обжалваното определение правилно. Според разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК, въззивната жалба срещу първоинстанционното решение следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчването му на страната. В разглеждания случай препис от решение № 23 от 21.03.2022 год., постановено по т. дело № 20/2022 год. по описа на ОС – Благоевград, е връчен на К. Н. З. на 24.03.2022 год. – видно от разписката за връчено съобщение на л. 44 от първоинстанционното дело, оформена съобразно изискванията на чл. 44, ал. 1 ГПК – в нея е посочено, че се връчва препис от първоинстанционното решение и връчителят е отбелязал, че съобщението, ведно с препис от решението, са връчени лично на К. Н. З. на 24.03.2022 год., като това удостоверяване е потвърдено с подписа на К. Н. З.. Разписката за връчено съобщение представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК /съставена е от длъжностно лице – служител на съда, в кръга на службата му при упражняване на възложената му удостоверителна компетентност по чл. 44, ал. 1 ГПК/, който има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените обстоятелства, а именно: че на посочената дата и на посочения адрес, на подписалото за получател лице, в отбелязаното за последния качество, е извършено връчване от служител на съда на съобщение с конкретно съдържание, в т.ч. препис от съдебен акт. Доколкото жалбоподателят твърди, че действителната дата на връчване на препис от първоинстанционното решение е 25.03.2022 год., то съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3, изр. 1 ГПК, в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване неистинността на разписката за връчено съобщение в оспорената й част. В тази насока, обаче, не е проведено успешно доказване. Удостоверената в разписката дата на връчване – 24.03.2022 год., не се опровергава от показанията на разпитания по делото свидетел З., тъй като същите имат производен характер и в този смисъл са неубедителни. От изложеното следва изводът, че препис от първоинстанционното решение е редовно връчен на жалбоподателя на 24.03.2022 год. и срокът за въззивно обжалване изтича на 07.04.2022 год. /четвъртък, присъствен ден/. Следователно правилно въззивният съд е приложил последиците, установени в чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, тъй като подадената на 08.04.2022 год. въззивна жалба се явява просрочена с един ден. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,