Определение № 7537 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6258/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „ВИП Проект БГ“ ЕООД, представлявано от управителя В. Р.-П., чрез пълномощник адв. С. Сотиров, против определение № 439 от 14.05.2026г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, комисията/ по преписка № КЗК-198/2026г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на посоченото дружество за изменение на решение № 375 от 23.04.2026г., постановено от КЗК по преписка № КЗК-198/2026г., в частта за разноските по т. 3. С доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение се претендира неговата отмяна, както и изменение на решението на КЗК, в частта за разноските, като възложените в тежест на жалбоподателя разноски, които да заплати на община Силистра, да бъдат редуцирани до установения минимум съгласно чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно 1 500 лева (766,94 евро), вместо възложената с т. 3 от решението на КЗК сума в размер на 2640 евро. Ответникът по частната жалба – община Силистра, представлявана от кмета на общината, чрез пълномощник адв. И. Пенева в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред КЗК по преписка № КЗК-198/2026г. е образувано по жалба на „ВИП Проект БГ“ ЕООД срещу решение № D52433615/02.02.2026 г. на кмета на община Силистра за определяне на изпълнител в "открита" по вид процедура, за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Проектиране и авторски надзор за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради (МЖС) по Програма "Развитие на регионите 2021-2027" (ПРР) по обособени позиции", в частта за обособена позиция № 4 "Изпълнение на проектиране и авторски надзор за енергийно обновяване на сграда с административен адрес: гр. Силистра, ул. "Драгоман" № 11". С решение № 375 от 23.04.2026г. на КЗК по преписка № КЗК-198/2026г. е оставена без уважение жалбата на „ВИП Проект БГ“ ЕООД срещу решение № D52433615/02.02.2026 г. на кмета на община Силистра. Постановеното по преписката решение е благоприятно за възложителя, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 217, ал. 1 ЗОП с т. 3 от посоченото решение в тежест на жалбоподателя е възложено да заплати на община Силистра направените в производството разноски в размер на 2640 евро за адвокатско възнаграждение. Прието е, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на претендираните от ответника разноски е общо и бланкетно, не отговаря на изискванията за мотивираност съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, в актуалната редакция на разпоредбата, поради което не следва да бъде уважавано. В срока по чл. 217, ал. 2 ЗОП от страна на „ВИП Проект БГ“ ЕООД е направено искане за изменение на решението на Комисията в частта му за разноските по т. 3, като разноските да бъдат редуцирани до установения минимум по Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и действителната правна и фактическа сложност на делото. С обжалваното определение № 439 от 14.05.2026г. на КЗК по преписка № КЗК-198/2026г. е оставено без уважение искането на „ВИП Проект БГ“ ЕООД за изменение на решение № 375 от 23.04.2026г. на КЗК по преписка № КЗК-198/2026г., в частта за разноските по т. 3. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че не са налице основания за редуциране на възложените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изложено е, че действително оспорващото дружеството е направило възражение за прекомерност с подаването на жалбата пред КЗК на 12.02.2026г., към който момент все още не е била действаща актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК /в сила от 16.02.2026г./, въвеждаща изискване за мотивираност на възражението. Съобразено е обаче, че на 22.04.2026г. дружеството е представило становище, в което отново е предявило немотивирано възражение за прекомерност, като негов представител не се е явил в открито заседание на КЗК на 23.04.2026г. Прието е, че КЗК следва да приложи нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК в редакцията й към датата на проведеното открито заседание за разглеждане на преписката. По конкретно наведените съображения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, обективирани в искането по чл. 217, ал. 2 ЗОП, е прието, че същите са преклудирани, тъй като са предявени след приключване на производството пред КЗК. Обжалваното определение на КЗК е правилно. Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. първо ГПК (Изм. – ДВ, бр. 17 от 13.02.2026г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В жалбата на „ВИП Проект БГ“ ЕООД пред КЗК, подадена на 12.02.2026г., се съдържа общо и бланкетно възражение за прекомерност на „евентуално поискано от възложителя и/или друго лице, конституирано в производството като заинтересована страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение“. Вярно е, че към тази дата не е била в сила новата редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, въвеждаща изискване за мотивираност на възражението за прекомерност. Като процесуалноправна, нормата има незабавно действие и се прилага и за висящи и неприключили процесуални правоотношения, освен ако изрично е предвидено друго. В тази връзка следва да бъде отчетено, че към датата на подаване на жалбата и направеното с нея бланкетно възражение за прекомерност не е имало конкретно заявен размер на претендирано от ответника адвокатско възнаграждение, към който да бъде отнесено възражението. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в конкретно заявен размер е направено със становище на възложителя от 16.03.2026г., на която дата е подписан и договорът за правна защита и съдействие, като на 22.04.2026г. по преписката са постъпили списък на направените разноски и доказателства за извършването им. Независимо от това, в становище от 22.04.2026г., т.е. при действието на актуалната редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК и след като по преписката е заявено изрично искане от ответника /възложителя/ за присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в конкретно посочен размер, жалбоподателят отново е повторил бланкетното си възражение за прекомерност на евентуално поискано от възложителя адвокатско възнаграждение. При което правилно КЗК е счела възражението му за немотивирано, а оттам – и за неоснователно. Правилна е и преценката на КЗК, че конкретните мотиви за прекомерност, изложени едва в молбата за изменение на решението, са преклудирани. Обосновката на възражението следва да бъде направена до приключване на заседанието по разглеждане на жалбата. Обстоятелството, че жалбоподателят не е бил представляван от упълномощен адвокат в открито заседание пред КЗК на 23.04.2026г. /в становището си от 22.04.2026г. е заявил, че не възразява производството да се гледа в негово отсъствие/ е въпрос на негова процесуална преценка и риск. При което няма как да бъде споделена защитната му теза, че е бил поставен в състояние на „процесуална изненада“, лишен от реална възможност да изложи конкретни доводи срещу заявения размер на адвокатския хонорар, както и че има право да изложи своите доводи в производството по изменение на решението в частта за разноските, тъй като това е първата възможна процесуална възможност за него. Липсата на проявена процесуална активност и съответно решението за неявяване в открито заседание пред КЗК, по време на което жалбоподателят е могъл да направи мотивирано възражение срещу размера на предявените от ответника разноски, не могат да бъдат преодолени чрез излагане на допълнителни аргументи в производството по изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 236 АПК във вр. с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,