Решение № 388 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5717/2007 г.

Решение № 388 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5717/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на п. /МП/ срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 2164/2005 г. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба К. М. я оспорва като неоснователна Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение е уважен предявеният от Кр. М. срещу касатора иск по чл. 128 от КТ - за сумата от 258 лв., разлика между полученото от ищеца определено с тр. му договор тр. възнаграждение и това за заеманата от него длъжност "инспектор" по § 9 от ПЗР на ЗСВ за времето от 26.03.98 г. до 11.11.98 г. и за сумата от 7 328 лв. - разлика между полученото от ищеца определено в тр. договор възнаграждение и това за посочената длъжност, според приравняването по чл. 36а, ал. 4 от ЗСВ / ДВ бр.133/98 г./ за периода 12.11.98 г. - 31.05.2000 г., ведно със законната и мораторна лихва върху главниците. Прието е, че цитираните разпоредби на ЗСВ са с императивен характер и заместват по право уговорките за размера на тр. възнаграждение в тр. договор на страните - чл. 74, ал. 4 от КТ. Неполучената от ищеца разлика между договорно определеното и дължимото по закон възнаграждение за двата процесни периода е определена с помощта на експертиза и присъдена като дължима от ответника по иска. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: доводите на касатора за предимството и приложимостта на определеното с тр. договор на ищеца тр. възнаграждение спрямо това по закон / § 9 от ПЗР на ЗСВ и чл. 36а, ал. 4 от ЗСВ/ са разгледани и приети за неоснователни от ВКС при първото касационно разглеждане на делото. Съобразно т. 6 от ТР № 2/2004 г. оплакванията, които са игнорирани като неоснователни се преклудират и не могат да бъдат предявени отново при повторното касационно разглеждане на делото. При повторното въззивно разглеждане, в изпълнение указанията на ВКС, са допуснати доказателства само за установяване размера на претендираните разлики във възнаграждението. Въпросът за дължимостта им е разрешен по задължителен за АС начин с указанията на ВКС по приложението на материалния закон, дадени с решението по гр. д. № 953/2005 г. - чл. 218з от ГПК. Разликите в размера на тр. възнаграждение са изчислени при данните за основното месечно възнаграждение за длъжностите по § 9 от ПЗР на ЗСВ и чл. 36а, ал. 4 от ЗСВ в заключенията на в.л., неоспорени от ответника по иска / последният не се е позовал пред АС, нито е поставил на експертизата алтернативни задачи във връзка с конкретни размери по таблиците, на които се позовава сега/ и приети по делото. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.