Решение № 172 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г.

Решение № 172 от 2.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 62/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 627 от 29.06.2009 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване на решение № 446 от 17.10.2008 г. по гр. д. № 397/2008 г. на Русенски окръжен съд. С решението на Русенски окръжен съд е оставено в сила решение № 174 от 04.08.2006 г. по гр. д. № 5958/2005 г. на Русенски районен съд, с което на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД е прогласена нищожност на договор от 14.12.2000 г. за доброволна делба, извършена между Т, Н. Р. К. и Я. Р. К. по отношение на земеделски земи в землището на с. М. и с. Т., община И., област Русе. Касационно обжалване е допуснато поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно наличието на относителна симулация при договор за доброволна делба на съсобствен имот. В решение № 183 от 07.02.1961 г. по гр. д. № 8802/1960 г. на четвърто гражданско отделение на Върховния съд; решение № 2* от 14.10.1966 г. по гр. д. № 1466/1966 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение и решение № 271 от 07.02.1977 г. по гр. д. № 2652/1976 г. на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение е прието, че съдът не може да обяви за нищожна на основание чл. 26 ЗЗД сделка само поради симулативността й - длъжен е да установи дали се касае за абсолютна или относителна симулация, както и да установи характера на дисимулираната сделка и едва тогава, ако се касае до абсолютна симулация да обяви сделката за нищожна, а ако се касае до относителна симулация, да постанови приложение на правилата на дисимулираната сделка. Прието е, че когато вещното право е прехвърлено привидно и без основание, сделката е нищожна, а ако тя е оформена като покупко-продажба и една от страните твърди, че прикрива дарение, то въвелата твърдението страна трябва да докаже съществуването на договора за дарение. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да изследва действителната обща воля на страните за сключване на договора. В обжалваното въззивно решение на Русенски окръжен съд е прогласена нищожност на договор за доброволна делба, тъй като по правната си същност договорът съдържа акт на дарение, което не е изповядано в предвидената от закона форма. Изводът, че доброволната делба по правната си същност съставлява дарение, съдът е формирал с оглед липсата на уговорки за заплащане суми за уравнение на дела на съсобствениците, които не получават имот в натура. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно първото становище. Правната същност на договора се определя от естеството на насрещните права и задължения. Правното естество на договора за делба е прекратяване на съсобственост, а изискваната от закона форма е писмена с нотариална заверка на подписите на съделителите - чл. 35, ал. 1 ЗС. За разлика от договорите за разпореждане с наследство, по отношение на които е въведен различен режим - формата на договор за продажба на наследство е писмена с нотариална заверка на подписите на договарящите (чл. 212, ал. 2 ЗЗД) и нотариален акт при дарение на наследство (чл. 77, ал. 2 ЗН), облекчената форма, създадена от законодателя с чл. 35, ал. 1 ЗС се прилага по отношение на всеки договор за делба, независимо от намерението на съделителите - за получаване на реален дял, на парично уравнение, за получаване на друго уравнение, намерение за дарение или намерение за избягване на бъдещ правен спор, когато в резултат на разпоредителната сделка се намалява броя на съсобствениците. Когато отношенията между съсобствениците са уредени с договор за делба, независимо дали всеки от тях получава реален дял или броят на съсобствениците се намалява, сделката не е симулативна дори и да не включва уговорки за плащане на суми за уравнение на дяловете, тъй като изявлението на съделителите, че всички отношения са уредени във връзка с наследството отговаря на действителната воля на страните - прекратяване на съсобствеността. В обжалваното въззивно решение е прието, че страните по делото са наследници на Р. К. Р., починал на 03.04.1980 г., в което им качество, по реда на ЗСПЗЗ са им били възстановени земеделски земи в землищата на с. Т. и с. М., Русенска област. С договор за доброволна делба от 14.12.2000 г., наследствените земеделски земи са били поставени в дял на ответника по делото Н. Р. К., без уговорка да се заплащат суми за уравнение на дяловете на останалите съделители, като страните са заявили, че с договора се уреждат всички отношения във връзка с оставените им в наследство от покойния им наследодател земеделски земи. Въз основа на тези факти, съдът е приел, че е налице привидна сделка, прикриваща друго съглашение; че липсата на уговорка за изплащане на суми за уравнение на дяловете сочи, че по своята правна същност договорът за доброволна делба съдържа акт на дарение, което не е изповядано в предвидената от закона форма, поради което е прогласил нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В касационната жалба против въззивното решение се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, тъй като действителната воля на страните е била извършване на доброволна делба на получените в наследство земеделски земи. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания са основателни. Основанието за сключване на договор за доброволна делба от 14.12.2000 г., с който един от съделителите получава в дял получената в наследство земеделска земя не е дарственото намерение на останалите съсобственици, а изрично уговореното намерение да се прекрати един съществуващ или избегне един възможен правен спор чрез взаимни отстъпки. Изискващата се в закона форма за договор за делба е спазена - писмена, с нотариална заверка на подписите, поради което без правно значение е във връзка с какви съществуващи или възможни спорове страните са направили отстъпки. Няма начало на писмено доказателство, че волята за спогодба за делба не е била налице - от представените доказателства по делото не може да се направи извод, че волята за спогодба за делба чрез взаимни отстъпки е симулативна и прикрива воля за дарение в полза на трето лице, неучастник в съсобствеността, в който случай би могло да се твърди, че извършената сделка прикрива дарение. Направеното от ответницата Я признание (молба от 03.02.2006 г.), че е уговорено заплащане на суми за уравнение на дяловете, което не е отразено в договора за делба, но е реално извършено между съделителите, не сочи за симулативност на сделката. Независимо от това, дори и намерението на страните при извършването на делбата да е било дарствено или за придобиване на дял срещу друго задължение, естеството на договора е за делба - постигнато е съгласие да бъде намален броя на съсобствениците, като двама от съсобствениците не получават в дял земеделска земя, но заявяват, че са съгласни с договора, тъй като с него се уреждат всички отношения във връзка с оставените в наследство от покойния им наследодател земеделски земи, поради което сделката е валидна. С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 26, ал. 2 ЗЗД са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 14.12.2000 г. се отхвърли като неоснователен. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, на касаторите Н. Р. К. и Я. Р. Ф. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 332,50 лева, включващи изплатени възнаграждения от 300 лева по договори за правна помощ от 10.01.2006 г. и от 18.06.2008 г., сключени с адвокат П от Адвокатска колегия гр. Р. и 32,50 лева внесени държавни такси. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение