Определение № 1142 от 11.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11176/2024 г.

Производството е по редна на чл. 229 във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. против определение № 21515/28.10.2024 г., постановено по адм. д. № 4282/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното определение № 21515/28.10.2024 г., постановено по адм. д. № 4282/2024 г. по описа на АССГ са отхвърлени исканията на Н. В. В. за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с подадена частна жалба с вх. № 25923/05.09.2024 г. на АССГ против определение № 12586/22.07.2024 г. по адм. д. № 4282/2024 г. на АССГ, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение СОА24-РИ09-200/16.04.2024 г. на заместник-кмета на Столична община, направление „Обществено строителство“, в частта, с която е определена формата за предоставяне на поисканата със заявление с рег. № СОА24-ЕВ01-234/03.04.2024 г. обществена информация. Частният жалбоподател оспорва определението, с искане да бъде обявено за нищожно поради допуснато противоречие с основополагащи принципи на задължителни норми, евентуално иска да бъде обезсилено, евентуално да се отмени неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, поради необоснованост и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният адмнистративен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена от надлежна страна в строка по чл. 230 АПК. Рагледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвното определение, първоинстанционният съд е обсъдил представените доказателства от жалбоподателя и е приел че жалбоподателят разполага с недвижимо имущество, следователно има достатъчно средства и може да заплати държавната такса, която е в размер на 30 лв., а от представената епикриза от 11.10.2024 г. от ВМА назначената терапия се покрива от НЗОК по МКБ I26.9. По отношение на предоставянето на правна помощ съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), като приема, че в настоящият случай не са налице кумулативно изброените предпоставки. При така изложените доводи съдът отхвърля направените от жалбоподателя искания за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са бланкетните доводи изложени в частната жалба за нищожност и недопустимост на съдебния акт. Атакуваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, в предвидената от закона писмена форма и след надлежно сезиране, поради което е действително и допустимо. Законосъобразно и обосновано, с оглед на представените доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че не са налице предпоставките за освобождаване на Н. В. В. от внасяне на дължимата държавна такса за разглеждане на подадената от него частна жалба, както и да му бъде предоставена безплатна правна помощ. От представената по делото декларация за материално и гражданско състояние, както правилно е приел АССГ, се установява по несъмнен начин притежаваното имущество от жалбоподателя, от което следва, че Н. В. В. не е в невъзможност да осигури собствени средства за осъществяване на търсената от него съдебна защита чрез заплащане на държавна такса и възнаграждение за правна помощ и съдействие. По изложените съображения обжалваното определение като законосъобразно следва да бъде потвърдено с настоящото. С оглед изложеното, Върховният административен съд, Пето отделение,