Определение № 199 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2516/2017 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, ІV ГО, №.177/6.06.17г., постановено по г.д.№.1539/17г., е отказано предоставянето на правна помощ на Е. Д. М. за процесуално представителство в производство, образувано по частна жалба вх.№.3665/31.03.17 срещу разпореждане от 16.03.17 по г.д.№.5776/16 на Софийски апелативен съд, с което е върната негова частна жалба вх.№.1313/27.01.17 срещу определение №.47/9.01.17 по ч.г.д.№.5776/16 на САС. Постъпила е частна жалба от Е. М., с която се иска отмяна на горното определение и уважаване на молбата му за правна помощ, както и предоставяне на правна помощ в настоящото производство по произнасяне по частната жалба – по възможност осъществявана от адв.Т. Г. от САК. ВКС, ІІІ ГО, намира, че искането за предоставяне на правна помощ по настоящото дело е основателно. Видно от представените доказателства, Е. М. изтърпява наказание „лишаване от свобода” в затвора, не работи и не получава трудово възнаграждение, няма други доходи, съпругата му е безработна и не получава доходи, не притежават недвижими имоти, влогове и дялове, имат лек автомобил Форд С. от 1990г. и малолетно дете, на което дължат издръжка. При това положение следва да се приеме, че не разполага с достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като са налице предпоставките на чл.23 ал.4 ЗПП за предоставяне на същия на безплатна правна помощ с цел осигуряване на правото му на достъп до съд. Посочването на конкретен адвокат от Националния регистър за правна помощ става по реда на чл.25 ал.4 и ал.5 ЗПП от съответния адвокатски съвет. Мотивиран от горното ВКС, ІІІ ГО,