Определение № 10642 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Т. Н., с адрес [населено място, общ.], чрез адв. М. Мавров от Адвокатска колегия – Стара Загора, срещу определение № 3927 от 19.08.2026 г., постановено по адм. дело № 888/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при неправилно приложение на чл. 159, т.1 от АПК. Иска същото да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът - „Сити кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, представлявано от управителя Н. П., чрез юрк. В. Вълканов, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С определение № 3927 от 19.08.2026 г., постановено по адм. дело № 888/2026 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Т. Н. против отказ на „Сити кеш“ООД, обективиран в уведомление от 06.07.2026 година да й предостави на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета обработваните лични данни на жалбоподателката, както и да бъдат предоставени всички носители на лични данни на К. Т. Н. /договори, стандартни европепйски формуляри и други документи, в които са отразени данните й/ за да се извърши проверка на обработваните данни, като недопустима и е прекратил производството по делото. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като в заявлението на жалбоподателката, което е изпратила до търговското дружество, липсва каквато и да е индикация, че К. Т. Н. е искала да упражни предоставените й от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) права, включително право на достъп до лични данни. Приел е, че в искането не са въведени доводи, нито има твърдения, свързани с „лични данни“, „обработване“, „достъп до лични данни“, „администратор на данни“ и „субект на данни“. Първоинстанционният съд е посочил, че липсва формиран спор по ОРЗД, то отказът, който се твърди да е обективиран в уведомителното писмо е насочен към акт, който не подлежи на обжалване. Постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал неправилен извод, че К. Т. Н. не е искала да упражни предоставените ѝ от ОРЗД права. В депозираното искане от 15.06.2026 г. до „Сити кеш“ ООД, същата е посочила изрично правно основание, като позоваването и цитирането на разпоредбата на регламента не е произволно, а е свързано с формулираното искане за предоставяне на информация относно обработване на лични данни. От гореизложеното следва извод, че физическо лице като субект на лични данни по чл. 4, т. 1 от ОРЗД иска от администратор на лични данни достъп до обработваните негови лични данни, с което упражнява свое право, предвидено в чл. 15 от ОРЗД. Доколкото се обжалва отказ на администратор на лични данни по искане на субект на лични данни по чл. 15 от ОРЗД, то тези правоотношения по дефиниция са между равнопоставени субекти и отказът не е индивидуален административен акт поради липса на властническо волеизявление. Обжалването обаче е по реда на АПК, тъй като ОРЗД предоставя на националния законодател да уреди процедурите за защита на субекта на данните, а в чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД е изрично посочен редът за обжалване по АПК. Въпросите налице ли е изричен отказ – пълен или частичен по направеното искане, налице ли са визираните правни основания за отказ спрямо конкретния субект на данни във връзка с неговите искания, са въпроси по съществото на спора. Следва да се отбележи, че при формиране на правните си изводи първоинстанционният съд се е позовал на съдебни актове на Върховния административен съд, които са постановени при различна фактическа обстановка. При тези факти настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от Административен съд – Стара Загора правно основание по чл. 159, т. 1 от АПК - липса на годен за оспорване акт, поради което обжалваното определение се явява незаконосъобразно и трябва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора направените и претендирани разноски за настоящата инстанция подлежат на определяне по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение