Определение № 378 от 02.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2378/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Радиант Технолоджи Инк.“ (Radiant Technolodgy Inc.), Британски Вирджински Острови срещу решение № 1098 от 09.05.2019 г. по т. д. № 4567/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1231 от 15.06.2018 г. по т. д. № 3612/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав. С първоинстанциониня акт е отхвърлена подадената от дружеството-настоящ касатор молба вх. № 71748 от 23.05.2018 г. по чл. 247 ГПК за отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение № 1478 от 11.09.2015 г. Касаторът поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като отново обосновава застъпеното пред инстанциите по същество свое становище за допусната очевидна фактическа грешка във влязлото в сила решение № 1478 от 11.09.2015г. по т. д. № 3612/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав, доколкото при постановяването му не е съобразено изричното уточнение на ищеца, че предявеният от него иск е частичен – за сумата 26 000 лв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК с твърдението, че са налице „важни процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата по именно това конкретно дело и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по своята същност позволяват злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, срещу която злоупотреба ответникът не може да се защити“. Ответникът по касация – „Солсбор – Г.К.К.“ ЕООД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения, изложени в писмен отговор от 12.09.2019 г. Третите лица-помагачи на страната на ищеца – Г. И. Д. и К. Т. К., двамата от [населено място] – не заявяват становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че в случая не са осъществени предпоставките на чл. 247, ал. 1 ГПК, за да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1478 от 11.09.2015г. по т. д. № 3612/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-6 състав. Според решаващия състав, първоинстанционният съд не е формирал воля, че се произнася по частично предявен иск, така, както е уточнена претенцията на ищеца в молбите му от 19.09.2011 г. и 14.10.2011 г., което не е отразил и в диспозитива на решението си. С оглед на това е преценил, че не е налице противоречие между формираната воля на съда и изразяването й в диспозитива на решението, каквито са законовите предпоставки за допускане на очевидна фактическа грешка. Позовавайки се на конкретна практика на касационната инстанция, въззивният съд е посочил, че грешката, която първоинстанционният съд е допуснал при самото формиране на волята си, не представлява очевидна фактическа грешка и следователно не може да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Достатъчно основание за недопускане на касационния контрол е обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3,т. 1 ГПК не е поставен конкретен въпрос, по отношение на който да бъде преценявано наличието на предпоставките на заявените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Формулирането на конкретен правен въпрос – материалноправен и/или процесуалноправен – е задължение на самия касатор, като неизпълнението на същото има за последица недопускане на касационния контрол. Както е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция разполага с правомощието само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. В случая изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява повторение на оплакванията, развити в касационната жалба, но в него изобщо не е формулиран въпрос, който да е обусловил изхода на конкретното дело. Ето защо, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Независимо от този изход на делото, поради липса на искане от страна на ответника по касация, съдът не се произнася по дължимостта на разноски за настоящото производство. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение