Определение № 111 от 19.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 339/2016 г.

Постъпило е искане на [фирма] за спиране изпълнението на въззивно решение № 121 от 15.01.2016г. по т. д. №2187/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е отменено решение от 27.05.2014г. по т.д. № 5893/2012г. на СГС, ТО, VI-18 състав за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за присъждане на сумата 39 600 лева, представляваща неустойка по чл.6.3 от договор за наем от 22.11.2010г., като вместо това е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 39 600 лева, представляваща неустойка по чл.6.3 от договор за наем от 22.11.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2012г. до окончателното й изплащане. Срещу решение № 121 от 15.01.2016г. по т. д. №2187/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, е подадена касационна жалба вх. № 2249 от 15.02.2016г. от [фирма]. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. По делото е представен платежен документ, с който молителят е наредил да бъде преведено по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на сумата 39 600 лева, присъдена с обжалваното въззивно решение. Представена е и служебна бележка от 18.02.2016г., от счетоводството на ВКС на РБ, удостоверяваща постъпване на сумата по сметката на съда. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките на чл.282, ал.2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което подадената молба следва да бъде уважена. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение