Определение № 4505 от 08.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба на М. М. С., чрез адвокат Е. К.-К., срещу определение № 3418 от 30.06.2025 г. по гр. д. № 1459/2024 г. по описа на ВКС, ІІ г. о., в частта, с която е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес, касационната жалба на М. М. С. срещу въззивно решение № 1645 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 1033/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която е осъден Център за психично здраве - Стара Загора да заплати на М. М. С. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на издадена от служител на ответника психиатрична консултация изх. № 43/04.04.2019 г., с погрешна диагноза „алкохолна зависимост“, и е прекратено касационното производство в посочената част. За да постанови атакуваното определение, съдът е посочил, че възникването на правото за обжалване и надлежното му упражняване са обусловени от наличието на правен интерес за обжалващата страна. В хипотезата на уважаване на предявения иск (изцяло или частично), за ищеца липсва правен интерес от обжалване на постановеното решение в негова полза, защото така ищецът е получил целената защита. В случая ответникът, срещу когото искът е бил частично уважен, не е подавал касационна жалба срещу въззивното решение. Ето защо касационното обжалване от ищеца на въззивното решение в тази му част е лишено от правен интерес, касационната жалба в тази част не може да се разглежда и производството по нея в същата част следва да бъде прекратено. Жалбоподателят счита определението за неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. За да се произнесе, настоящият състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и 261 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Подаването на жалба е средство за защита на страната срещу неблагоприятните правни последици на постановен по отношение на нея съдебен акт. В случая касационна жалба е била подадена от М. С. и срещу частта от въззивното решение, с която претенцията му е била уважена (частично), т.е. срещу решение с благоприятен за него резултат. Ето защо за него липсва правен интерес от обжалването. Изложеното обуславя потвърждаване на атакуваното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,