Определение № 4273 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4103/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от А. П. П., чрез адв. Н. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 134/21.07.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 174/2022 г. на Видинския окръжен съд (ВОС), с което, като е потвърдено решение № 14/28.02.2022 г. по гр. дело № 116/2021 г. на Белоградчишкия районен съд, са отхвърлени, предявените от молителката срещу М. А. Б. и С. Р. Б., искове по чл. 26, ал. 2, предл. 5, във вр. с чл. 17 от ЗЗД за обявяване нищожност поради привидност на сделка – покупко-продажба на недвижими имоти, материализирана в нотариален акт № .., том ..., рег. № ..., нот. дело № ... от 05.12.2014 г. на нотариус с рег. № ...; в тежест на молителката са възложени разноски по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката поддържа, че съдебното заседание пред въззивния съд (ВОС) е било насрочено за 05.07.2022 г. Адвокатът на молителката подал по електронната поща изрична молба за отлагане на делото поради ползване на платен годишен отпуск, като към молбата било приложено писмено доказателство, издадено от Адвокатския съвет (АС) при АК-Х.. В молбата било изрично упоменато, че молителката е уведомена, че адвокатът ѝ не може да присъства, и е заявила желанието си да бъде представлявана от адвоката си. Молбата била получена във ВОС на 03.07.2022 г. Твърди се, че молителката също изпратила молба до съда, с която моли делото да се отложи на основание, че ѝ липсва правна защита и е уведомена от адвоката си, че ще отсъства. Тази молба била получена по електронната поща на съда на 04.07.2022 г. Поддържа се също, че ВОС дал ход на делото, като в решението му било отбелязано, че молителката не се явява и не се представлява. Твърди се и че двете молби не били докладвани и не били взети предвид при даване ход на делото. С оглед на това от страна на молителката се поддържа, че по този начин не била уважена основателната причина за отлагане на заседанието, доколкото молителката изрично заявила, че желае да ползва адвокатската защита на упълномощения от нея адвокат. Излагат се и съображения, че даването на ход на делото лишило молителката от участие в процеса и по този начин решението било постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се и че молителката била натоварена с разноски, които са прекомерни, срещу което тя не могла да вземе отношение. Ответниците М. и С. Б. не са подали отговори на молбата за отмяна. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, вписана е и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, който, считано от датата на постановяване и влизане в сила на въззивното решение № 134/21.07.2022 г., чиято отмяна се иска, е изтекъл на 21.10.2022 г., като молбата е подадена преди това – на 04.08.2022 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС – за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. По допускане и приемане на представените с молбата писмени доказателства съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение