Определение № 417 от 27.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4901/2016 г.

Делото е образувано по молба на П. М. Ц., уточнена от адв. И. Х. Д., определен й за процесуален представител по реда на чл. 95 ГПК, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 44/24.03.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта за съдебноделоводните разноски, потвърдено с решение № 156/21.07.2010 г. по въззивно гр.д. № 258/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. Молителят твърди, че е натоварена със заплащане на съдебноделоводни разноски в размер на 9530 лв. по приключилото дело. При получаване на покана за доброволно изпълнение тя е констатирала различие в подписите, положение от страната Л. Н. М. и адвоката му, в договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 20.12.2012 г., сравнени с договори за правна защита и съдействие № 00074701/20.112009 г. и № 00079645/23.02.2010 г., представени като доказателства по приключилото дело. Това сочи на неистинност на документите, въз основа на които тя е осъдена да заплати съдебноделоводни разноски на Л. М.; в действителност той не е заплатил адвокатски хонорар. П. Ц. подала сигнал до разследващи органи, като в хода на разследването бил установено с графологична експертиза, че подписите на „адвокат“ са неистински, като са положени от лицето Л. Н. М.. Преписката била прекратена с постановление на прокурор при РП – Велико Т., за което Ц. разбрала от справка в интернет сайта на Прокуратурата на РБ. Независимо от изрични искания за предоставяне на екземпляр от постановлението за прекратяване, това й било отказано и е била лишена от възможността да се запознае надлежно с официален препис от прокурорския акт. Счита, че след като не разполага с официални документи за установеното в предварителното производство и от акта за прекратяване на прокурорската преписка, не е пропуснала срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 Администриращият районен съд е връчил копие от молбата за отмяна на насрещната страна Л. Н. М., който е отговорила, че молбата е недопустима, защото е подадена след срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК Новото обстоятелство – неавтентичността на договорите за правна защита и съдействие, въз основа на които съдът в решението, чиято отмяна се желае, е приел извършване на разход за адвокатско възнаграждение, е установено с частна експертиза през 2013 г. от молителя. Излага и съображения за неоснователност на молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е от легитимна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу влязло в сила съдебно решение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна касае въззивния съдебен акт – решението на Великотърновския апелативен съд № 156/21.07.2010 г. по гр.д. № 258/2010 г. и правната квалификация на искането е чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Срокът за отмяна е по чл. 305, ал. 1, т. 2 ГПК, като след изслушване на страните в открито съдебно заседание и евентуално събиране на доказателства, съдът ще се произнесе по спазването му. При така изложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът