Решение № 393 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор (ПО) на Програма “Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ (Програмата/ПКПНС), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 20687 от 16.06.2025 г., на Административен съд София - град по адм. дело № 4922/2024 г.

С обжалвания съдебен акт съдът е отменил Решение рег. № РА14-4/27.02.2024 г. на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с което на основание чл. 12.1, т.1 и 2 от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП), т. 11.2, 11.6, 18.7, 19.2, 23.3 и 24 от Системата за управление и контрол (Версия 5), Насоките за кандидатстване по първа покана за набиране на проектни предложения по Резултат 2 „Подобрен достъп до изкуства и култура“ и чл. 19 и 22, ал. 2 на Договор № РД14-Р2- 2.1-РД-6/08.06.2021 г. и чл. 10.5, т. 2 и 6 от Общите условия на договора, с peг № в ИСУН 2020BGCULTURE-2.001-0117-С02, сключен между Сдружение “Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации“ (АСОРИ) и Министерство на културата, във връзка с изпълнението на проект „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство - механизми за изграждане на общности и постигане ма устойчиви културни екосистеми" е прекратен едностранно от страна на Ръководителя на програмния оператор Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., за изпълнение на проект с peг. № в ИСУН 2020 BGCULTURE-2.001-0117-C02.

Касационният жалбоподател – ръководителят на ПО на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, счита решението за неправилно, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че съдът е разгледал и изследвал законосъобразността на оспорения пред него административен акт, без да установи еднозначно приложимия материален закон. Излага още, че съдът се позовава в мотивите си и на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм, както на Регламента за изпълнение на норвежкия финансов механизъм, които актове са неприложими в случая.

Твърди още съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и не е проверил законосъобразността на акта на всички основания по чл.146 АПК.

Според касатора първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил всички доводи и обстоятелствата, изложени в жалбата, а изцяло е възприел тезата на жалбоподателя. Счита, че липсата на произнасяне от съда, в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, както и липсата на задължително съдържание на съдебния акт по чл. 172а, ал. 2 АПК, е довело до неправилност на постановеното съдебно решение.

Излага подробно фактите по делото, като поддържа доводите си за законосъобразност на оспорения административен акт.

Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение “Асоциация за социална отговорност и развитие чрез иновации“ чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция съгласно представен списък.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

От данните по делото се установява следната фактическа обстановка:

Министерството на културата на Република България е Програмен оператор за програма РА14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

Между Сдружение АСОРИ и ръководителя на Програмния оператор, е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) № РД 14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г. за проект BGCULTURE-2.001-0117 „Ritual Gathering: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство - механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми“, по Програма РА 14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г.

В договора е посочено, че Програмният оператор предоставя безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проекта, а бенефициерът се задължава да изпълни проекта, съгласно общите условия и специфичните разпоредби на административния договор, както и приложенията към него, при спазване изискванията на Насоките за кандидатстване, Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) и действащото законодателство.

С Писмо, рег. № 24-02-19/06.11.2023 г. ръководителят на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ е уведомил жалбоподателя относно регистриран сигнал за нередност за „представени снимки с невярно съдържание към междинен технически отчет при отчитане на дейности по проект „Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство – механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми“. В писмото е посочил, че при извършена верификация на разходи по проекта и във връзка с подадено Искане за междинно плащане № 5/15.05.2023 г. на Сдружение АСОРИ и проверка на представените документи към междинния технически отчет е установено, че бенефициерът за доказване на изпълнение на дадена Препоръка №3 от Контролен лист от проверка на място от 20.04.2023 г. е приложил снимки от проведени микросъбития от гр. Кюстендил, гр. Шумен и гр. Троян. От преглед на приложените снимки е установено, че същите са обработвани с цел обвързването им с проекта. При извършена проверка в интернет и приложени снимки в предходни отчетени е установено, че част от снимките са от други събития, неотносими към проекта. За доказване на проведено микросъбитие на 14.05.2022 г. в гр. Кюстендил от Сдружение АСОРИ по проекта, са приложени чужди снимки от интернет за събитие „Хисарлъка Experience“, проведено в гр. Кюстендил, крепост Хисарлъка на 24.01.2021 г., представляващо част от културния календар на града, осъществено с подкрепата на Община Кюстендил с домакин Сдружението по туризъм - Кюстендил, организатор - Collective Crew, информация, за която е налична в интернет страницата на Отдел „Култура и духовно развитие“ на Община Кюстендил.

За доказване на проведено микросъбитие на 28.05.2022 г. в гр. Шумен от Сдружение АСОРИ по проекта е приложена снимка с банер с логото на проекта, идентична на която е приложена към предходен Технически отчет №2/16.09.2022 г., но без наличие на доказателства (банер с логото на проекта), че снимката е от събитие но проекта, т. е. има данни за манипулация на снимките от проведените събития по проекта.

В писмото още органът е записал, че нередността, извършена от бенефициера може да се квалифицира като съмнение за измама. Мотивирал се е, че измама по „отношение на разходите“ е всяко мотивирано действие или бездействие, свързано с използване на неточни или непълни декларации и документи, което води до злоупотреба или незаконно присвояване на средства от общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) или от бюджети, управлявани пряко от ЕС или от негово име. Посочил е, че при установяване на измама при изпълнението на проекта, същата може да се счете за съществена нередност, което е основание за прекратяване на договора – т.11 п.т.2 от Системи за управление и контрол /СУК/ /версия 5/ и т.10.5.2 от Общите условия на договора.

Предоставил е на жалбоподателя 14 - дневен срок за становище по констатираните „нередности и съмнението за извършена от страна на бенефициента измама“.

В посочения срок жалбоподателят е изпратил становище, в което е изложил обстоятелства, относно допуснати технически грешки при изпращане на снимки във връзка с искане за верификация на суми по договора за БВФ. Посочил, е че по погрешка са изпратени снимки и от предишни събития, организирани от Сдружение АСОРИ. Изложил е, че в поисканата верификация на суми са включени допустими разходи, тъй като според АСОРИ, всички събития са били проведени.

На 27.02.2024 г. е издадено оспореното в първоинстанционното производство решение на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, с което:

1. е установена нередност на бенефициера - Сдружение АСОРИ при отчитане на Договор за безвъзмездна финансова помощ № РД14-Р2-2,1 -РД-6/OS.06.2021 г., с peг. № в ИСУН 2020 BGCULTURE-2.001–О117-С02, сключен между Сдружение АСОРИ и Министерство на културата, във връзка с изпълнението на проект Ritual Gatherings: Традиционни ритуали и интерактивно съвременно изкуство – механизми за изграждане на общности и постигане на устойчиви културни екосистеми“;

2.е установено нарушение, извършено от бенефициера - Сдружение АСОРИ, което следва да се квалифицира като „измама“, нарушение, което на основание чл. 12.5, т.1, б. „а“ от Регламента за изпълнението на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) е докладвано на Комитета на Финансовия механизъм.

3.едностранно е прекратен от страна на ръководителя на програмния оператор на Договор № РД14-Р2-2.1-РД-6/08.06.2021 г., за изпълнение на проект с peг. № в ИСУН 2020 BGCULTORE-2.001-0117-C02, сключен със Сдружение АСОРИ на основание чл. 10.5. т. 2 и 6 от Общите условия на договора, и т. 11.2 и 11. 6 от СУК (Версия 5).

В акта е отбелязано, че отделно от регистрираната нередност е налице и друго основание за прекратяване на договора, а именно бенефициерът е декларирал неверни данни като е представил отчет, който не отразява действителното положение – налице е основанието по т.11.6 СУК.

В акта е посочено, че следва да бъдат възстановени платените до момента суми, в общ размер на 187 269 лева (сто осемдесет и седем хиляди двеста шестдесет и девет лева), в това число аванс 100 000 лева и три междинни плащания в общ размер на 87 269 лева, до 30 календарни дни след получаване на искането за възстановяване на средствата по сметка на Министерство на културата.

При така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, в нарушение на материалния закон и при неясни и неточни конкретни фактически установявания. Приел е, че в акта не е посочена правната квалификация на нередността, както и в какво се изразява финансовото влияние на същата. Цитирал е разпоредбата на чл. 12, т. 2 от Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм, в която се съдържа дефиниция на понятието „нередност“. Приел е още, че от фактическа страна не е посочено какви конкретни нарушения са извършени и кои конкретни правни норми от националното или европейското законодателство се считат за нарушени. Не е определена и финансова корекция, което обосновава извод за неясна воля от страна на ръководителя на ПО. С тези мотиви е отменил акта като незаконосъобразен.

Решението е неправилно.

На първо място решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в конкретния случай е приложима Правната рамка на Норвежкия финансов механизъм и по конкретно Меморандума за разбирателство относно Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. и Регламента за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г.

Видно от доказателствата по делото дружеството е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма “Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“, финансирана чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, следователно в случая приложима е правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП, а не на Норвежкия финансов механизъм, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Приложими се явяват разпоредбите на Меморандума за разбирателство относно изпълнението на финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. и Регламента за изпълнението на финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г.

Извършвайки преценка относно законосъобразността на оспорения пред него акт, съобразно нормативна уредба, която не е била приложима в случая, съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото реално не е проверил законосъобразността на акта и не е изложил никакви мотиви отново законосъобразността на акта на основанията по чл. 146 АПК съобразно приложимия закон - Правната рамка на Финансовия механизъм на ЕИП 2014-2021 г. - нарушени са и разпоредбите на чл. 172а във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК.

На следващо място съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси.

Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. На първо място в акта са налице посочени две правни основания за едностранно прекратяване на договора т.11.2 и т.11.6 от СУК. Съдът е обсъдил само основанието по т.11.2 СУК (доколкото видно от мотивите на съдебното решение е излагал съображения относно липсата или наличието на установена нередност). Съгласно т. 11.6 СУК ПО има право да прекрати едностранно договора, когато бенефициерът е декларирал неверни или непълни данни с цел да получи безвъзмездната помощ, предмет на договора, или представи отчети, които не отразяват действителното положение. В случая съдът не е изложил никакви съображения относно липсата или наличието на това правно основание за прекратяване на договора. Последното правно основание не е обвързано от наличието на установена съществена нередност.

След като съдът не е разгледал всички фактически и правни основания за издаване на акта и не е проверил законосъобразността на акта съобразно приложимия закон, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда съобразно приложимия закон препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да извърши преценка за законосъобразността на акта съобразно приложимия закон, да отговори на въпроса налице ли са били предпоставките на разпоредбата на т.11.6 СУК, послужила като отделно основание за издаване на обжалвания пред съда акт; да обсъди становищата на страните и въз основа на приетите по делото писмени доказателства да извърши преценка за наличието/липсата на материалните предпоставки за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт.

По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,