Определение № 182 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 140/2012 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Н. И. В. от [населено място] против определение от 1.12.2011г. по гр.д. № 16065/11г. на Софийски градски съд,с което е върната въззивната му жалба с вх.№ 1027409 от 5.08.10г./против решение по гр.д.№ 13151/09г.на СРС/ поради просрочие и е прекратено производството по делото.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за администриране на подадената въззивна жалба.Твърди,че за съдебния акт е научил от изпратено му съобщение,което е получил на 2.12.11г.и излага съображения по съществото на спора. Срещу частната жалба е постъпило възражение от противната страна,с което се оспорва основателността й. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима Разгледана по същество- е неоснователна. Жалбоподателят е подал на 5.08.2010г. въззивна жалба против акт, за който съдът е обявил по реда на чл.315 ал.2 от ГПК,че ще произнесе на 6.07.2010г.Не се спори,че този срок е бил спазен от първоинстанционния съд /решението е обявено в срочната книга на 5.07./.Срокът за обжалване – на разглежданите по този ред дела е двуседмичен.В случая- той тече от 6.07. и е изтекъл на 20.07.2010г.При тези факти - подадената на 5.08.2010г. жалба е просрочена. Обстоятелството,че ищецът се е явил на 29.07.2010г.в съда и на тази дата е отбелязал лично,че е получил акта - е ирелевантно, както и е без правно значение твърдяното от жалбоподателя обстоятелство,че на 23.12.2011г. той е получил съобщение от съда. Сроковете за обжалване, тяхната продължителност и начина за тяхното броене – са въпроси,които са изрично уредени в закона. В случая - съгласно чл.315 ал.2 от ГПК –двуседмичният срок за обжалване тече от деня,в който съдът е посочил,че ще обяви решението си.Изпращането на препис от решението е задължение на съда, което няма връзка със срока за обжалване. П.-веният първоинстанционен акт е влязъл в сила поради липса на подадена в срок въззивна жалба.Подадената след изтичане на законоустановения срок въззивна жалба е недопустима и правилно е върната от въззвиня съд, съответно образуваното въззивно производство правилно е прекратено. Изложените съображения по съществото на спора не са предмет на настоящето производство и не могат да бъдат обсъждани. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение