Определение № 198 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4805/2017 г.

Производството е образувано по касационна жалба,подадена от С. Г. А., Л. Г. Л. и С. Г. Л. чрез адв.Г. Г. срещу решение № II - 22 от 5.07.17г.по в.гр.дело № 342/17г.Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 85 от 5.11.15г.по гр.дело № 29/13г.на Районен съд - Царево. С него касаторите са осъдени да заплатят на [фирма] /правоприемник на [фирма]/ сума в размер от по 13 333.33 щатски долара всеки един от тях,представляваща намаление от действително уговорената и платена цена от 40 000 щатски долара, по договор за продажба, сключен с нотариален акт № 90 от 26.07.02г., т.ІІІ, н.д.№ 433/02г.на Нотариус с район на действие PC-Ц., съответстваща на 1/3 ид.част от имота, за която е налице съдебно отстранение от действителния собственик, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното изплащане. С определение № 402 от 27.04.18г.състав на IV г.о.на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. Със същото определение е указал на жалбоподателите да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1208.70 лв за разглеждане на касационната жалба в едноседмичен срок от съобщението. Препис от определението с указанията на съда е редовно връчено на пълномощника им адв.Г. Г. на 17.05.18г. Срокът за изпълнението му е изтекъл на 25.05.18г.До изтичането на срока и до настоящия момент жалбоподателите не са представили доказателства за внесена държавна такса, поради което и по аргумент от чл.285 ал.1 т.2 ГПК касационната жалба следва да бъде върната. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІV ГО