Определение № 93 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 607/2011 г.

Производството е по чл. 286, ал. 2 ГПК. В. Ц. К. е подала частна касационна жалба срещу определение № 393 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1034/2011 г. на ВКС ІІ г. о. К. довод е за нищожност на определение и за недопустимост, поради товау че съдът не се е произнесъл „ по допустимостта на част от молбата, а не по цялата молба, с която се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и на всички актове постановени след него.” Ответникът по жалбата не е взел становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на ВКС е приел, че подадената молба за отмяна на друго определение на ВКС от 12.04.2010 г. по ч. гр. д. № 36/2010 г. на І г. о. е недопустима. Констатирано е, че с това определение е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане на въззивния съд, с което е оставена без движение подадена въззивна жалба до внасяне на държавна такса. Прието е, че разпореждането не прегражда хода на делото и че в закона не е предвидена процесуална възможност да се обжалва. На обжалване подлежи разпореждането за връщане на въззивна жалба като нередовна, тъй като то има преграждащо действие. Изложени са мотиви и за това, че отмяната е извънреден способ за контрол на незаконосъобразни решения, с които гражданскоправен спор е решен със сила на пресъдено нещо. С определенията се разрешават процесуални въпроси и те не попадат в предметния обхват на това извънредно производство. Неоснователен е доводът за нищожност на определението. От приложения оригинал на съдебния акт към гр. д. № 1034/20,, г. е видно, че той е подписан от тримата члена на съдебния състав. Неоснователен е доводът за недопустимост на определението поради не произнасяне по всички искания направени в молбата за отмяна. Не произнасянето по част от искането не е основание за недопустимост на съдебния акт, а основание за допълването му. Изводите на съда, че молбата за отмяна на определението на друг тричленен състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу разпореждане за оставяне без движение на въззивна жалба не подлежи на отмяна по реда на извънредния способ по чл. 303 ГПК е законосъобразен. Не е налице основание за отмяна на определението, поради което то ще бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.