Решение № 3099 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 633/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт З. Иванова против Решение № 2767/12.06.2025 год., постановено по административно дело № 999/2023 год. по описа на Административен съд – Благоевград. Заявено е твърдение, че постановеното решение е неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. В подкрепа на това твърдение е посочено, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваното решение е нищожно, тъй като Националния орган не разполага с правомощия да издава решения за налагане на финансова корекция по Програмата. След анализ на относимата нормативна регламентация от общностното и национално законодателство, касаторът е формирал извод, че административния орган - ръководител на Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 разполага с необходимата компетентност да постановява актове от категорията на процесния за определяне на финансова корекция, в какъвто смисъл, според оспорващия е и трайната практика на Върховния административен съд.

В касационната жалба са обективирани и доводи, относно правилното определяне на адресата на акта – Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ – партньор по проекта. В този смисъл и след анализ на клаузите по договора за субсидия и споразумението за партньорство, касаторът е формирал извод, че установяването на нередност по отношение на партньор по проекта не рефлектира върху правната сфера на водещия партньор и не засяга негови права и интереси. В този смисъл е заявено, че водещият партньор няма интерес и основание да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на издаден в тази връзка административен акт. В заключение е посочено, че от правилата на Програмата и одобрените образци на документи (договор за субсидия, партньорско споразумение, договор за национално съфинансиране), бенефициерът извършил нередността е отговорен за нейното възстановяване, при това само и единствено със собствени средства. С оглед на това, като неправилен е определен извода на съда за недоказаност на обстоятелството, че бенефициерът има качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове.

В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане. Заявено е и искане за присъждане на разноски, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът – Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ с ЕИК 101800899, представлявано от председателя на Управителния съвет Г. М. Ц., чрез представител по пълномощие – адв. А. Богоева от Адвокатска колегия – Благоевград, представя писмено становище, в което оспорва касационната жалба като неоснователна. Развива подробни доводи за обоснованост на първоинстанционното съдебно решение, поради което формулира искане за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък.

В съдебно заседание, ответникът не изпраща представител.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението като правилно да остане в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С оспореното решение състав на Административен съд – Благоевград е обявил за нищожно Решение № РД-02-14-901/18.08.2023 год. на ръководителя на Националния орган по Програма „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 и в полза на жалбоподателя е присъдил разноски в размер на 1 476,87 лева.

След анализ на приложените по делото доказателства, настоящият касационен състав приема за установена следната фактическа обстановка:

Между Министерство на развитието и инвестициите – Гърция, действащо като Управляващ орган на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 и Търговско-промишлената палата Родопи, гр. Комотини, Гърция – водещ бенефициент е сключен Договор за субсидия № В6.3а.28/26.04.2021 год. за реализиране на проект с наименование „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“. В чл. 1, т. 1.3 от договора е предвидено, че водещият бенефициент поема задължението да изпълни проекта със следните 3 бенефициента: Университет на Македония – Департамент по бизнес администрация, гр. Солун, Агенция за икономическо развитие Банско, гр. Банско и Местна агенция за икономическо развитие – Разлог, гр. Разлог.

За изпълнение на част от услугите и доставките по проект „Овластяване на бизнеса, търсещ растеж“ („Empowering businesses Seeking Growth“ с акроним SeeG), възложителят – Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е сключил директно два договора и е провел една обществена поръчка по реда на чл. 50, ал. 2, т. 2 от ЗУСЕФСУ, както следва:

• Договор № SeeG/01.06.2021 год., сключен със Сдружение „Жаргон“ за разработване и разпространение на комуникационни и рекламни материали; организиране на пресконференция и доставка на оборудване по работен пакет 2 на стойност 28 359,10 лева без ДДС;

• Договор № SeeG/14.06.2021 год., сключен с „Пеликан – 18“ ООД за изпълнение на проектни събития – кръгли маси и бизнес форум по работен пакет 3 на стойност 26 892,10 лева без ДДС;

– Обществена поръчка с предмет: „Организиране и изпълнение на събития, тематични семинари и обучения, насочени към управление на малки и средни предприятия (МСП), повишаване на бизнес умения и разработване на модел за подкрепа на предприемачеството, включително предоставяне на консултантски услуги и бизнес коучинг за съществуващи, стартиращи и бъдещи предприемачи в рамките на проекта“ с прогнозна стойност 150 759,59 лева без ДДС. По тази обществена поръчка е постъпила една оферта, като в резултат на оценката е сключен Договор № SeeG/25.03.2022 год. с „Т енд Еам кетъринг“ ООД на стойност 150 759,57 лева.

Във връзка с постъпило в Националния орган (НО) уведомление за нередност, регистрирано под вх. № УТС-1286/02.06.2023 год., с уведомително писмо № 99-00-3-76/18.07.2023 год., ръководителят на НО е уведомил Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ за констатирани нарушения с финансово влияние, както следва:

1. Незаконосъобразен избор на процедура: След анализ на предметите на трите договора, РНО е приел, че включените в тях дейности са идентични и са възложени в рамките на период по-кратък от дванадесет месеца. Този факт, разгледан кумулативно със стойността/прогнозната стойност на: възнаграждението за организиране на пресконференция, съгласно чл. 4.2. от Договор № SeeG/01.06.2021 год., се равнява на 977,90 лв. без ДДС; възнаграждението за организиране на три кръгли маси от различни бизнес сектори, съгласно чл. 4.1. от Договор № SeeG/14.06.2021 год. се равнява на 12 223,75 лв. без ДДС, организиране на бизнес форум, съгласно чл. 4.2. от същия договор е 14 668,50 лв. без ДДС; прогнозната стойност на публичната покана е 150 759,59 лв. без ДДС. Така описаните суми възлизат общо на 178 629,74 лв. без ДДС, което обстоятелство е мотивирало органа да формулира извод, че Договор № SeeG/01.06.2021 год. и Договор № SeeG/14.06.2021 год. са били неоснователно директно възложени на конкретен изпълнител, при нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Така констатираното нарушение е квалифицирано като нередност по т. 2, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности), с финансово влияние в размер на 100% от допустимите разходи, съгласно чл. 4.2 от Договор № SeeG/01.06.2021 год., сключен със Сдружение „Жаргон“ за разработване и разпространение на комуникационни и рекламни материали; организиране на пресконференция и доставка на оборудване по работен пакет 2 на стойност 977,90 лв. без ДДС;

2. Конфликт на интереси: При извършена проверка в Търговския регистър и система „Сиела“ е установена връзка между управляващия, председател на бенефициера и ръководител на проект с рег. № 6282 (съгласно молба за назначаване от 27.09.2021 год.) – Г. М. Ц. с [ЕГН] и Л. П. Л. с [ЕГН], управител на Сдружение „Жаргон“ – изпълнител по директно възложен Договор № SeeG/01.06.2021 год. с предмет: разработване и разпространение на комуникационни и рекламни материали; организиране на пресконференция и доставка на оборудване по отношение на „Хай Стандарт“ ЕООД с ЕИК 160064343. Установено е, че Г. М. Ц. е представител на „Брайт Инвестмънтс“ АД с ЕИК 201780135, което прехвърля на Сдружение „Жаргон“ с ЕИК 206451001, 100% от дяловия капитал на „Хай Стандарт“ ЕООД на 29.03.2021 год. Посочено е, че фактът че Г. М. Ц., в качеството на председател на бенефициера и ръководител на проекта е прехвърлил целия капитал на „Хай Стандарт“ ЕООД на Л. П. Л. – управител на сдружение „Жаргон“ в период по-кратък от месец преди сключването на договора за субсидия № В6.8а.28/26.04.2021 год. по проекта и в последствие, в рамките на три месеца след сделката е възложил директно изпълнението по Договор № SeeG/01.06.2021 год. е обосновало наличието на икономически интерес, и на пряк личен такъв при изпълнение както на процесния договор, така и на договора за субсидия. Посочено е, че така констатираното нарушение представлява нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности с финансово влияние в размер на 100% от допустимите разходи по Договор № SeeG/01.06.2021 год., сключен със Сдружение „Жаргон“ на стойност 28 359,10 лв. без ДДС.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в уведомителното писмо е указана възможността на бенефициера в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер.

Бенефициерът Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ се е възползвал от предоставената му възможност, като е представил възражение № 99-00-3-76-(7)/10.08.2023 год., в което е развил обстоятелствени доводи за липса на извършени нарушения, които биха могли да бъдат квалифицирани като нередности.

Като е приел подаденото възражение за неоснователно, РНО по Програма „ИНТЕРРЕГ V-А България-Гърция“ 2014-2020 е постановил Решение № РД-02-14-901/18.08.2023 год., с което е определил финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по Договор № SeeG/01.06.2021 год., сключен с изпълнителя Сдружение „Жаргон“ на стойност 28 359,10 лв. без ДДС. В мотивите на административния акт са възпроизведени фактическите обстоятелства и правните изводи, обективирани в уведомително писмо № 99-00-3-76/18.07.2023 год., като в допълнение са възпроизведени възраженията на бенефициера и са развити доводи за тяхната неоснователност.

Въз основа на тези фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение е издадено от некомпетентен административен орган, поради което е нищожно – налице е хипотезата на чл. 146, т. 1 от АПК.

Мотивите на съдебното решение са обосновани с твърдението, че от договора за субсидия е видно, че като управляващ орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция – България“ 2014-2020 год. не е посочено Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Р България, нито пък е посочен министърът на същото министерство или някое друго длъжностно лице от министерството. Управляващият орган по програмата е Министерство на развитието и инвестициите на Гърция, като само и единствено на това министерство на Гърция е предоставено правото съгласно регламентите да претендира неправомерно платени суми на европейски средства, свързани с реализиране на посочената програма за сътрудничество. Допълнено е, че ответникът по спора не е управляващ орган по смисъла на чл. 70 и сл. от ЗУСЕФСУ, поради което и не разполага с правомощия да издава решения за налагане на финансова корекция по Програмата. С оглед тези мотиви е формулиран решаващ извод, че административният орган не е доказал компетентността си за издаване на процесния административен акт.

Извън горното, съдът е развил и доводи, съгласно които, в хода на съдебното производство, ответникът по никакъв начин не е установил качеството икономически оператор на оспорващото сдружение. По мнение на съда, не са ангажирани доказателства реално на сдружението да са предоставени средства от ответника, които да са в рамките на европейските финансирания, респективно това сочи на липса на доказателства за наличие на първата и основна предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на сдружението. Позовавайки се на различни текстове от договора за субсидия, съдът е посочил, че плащанията са извършени от водещия бенефициент, който е Търговско-промишлената палата на област Родопи – гр. Комотини, Р Гърция, и евентуално този водещ бенефициент би могъл да отправи писмено искане до отделните подизпълнители - бенефициери, да възстановят неправомерно заплатените суми. Нито с този договор за субсидия, нито със сключено споразумение, не се установява подобно искане водещият бенефициент да е отправял към сдружението, нито пък той да е възлагал на МРРБ извършването на каквито и да било действия в тази насока.

Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е прогласил оспореното решение за определяне на финансова корекция за нищожно и в полза на оспорващия е присъдил разноски.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Без опора в нормативната регламентация от общностното и национално законодателство са изводите на първоинстанционния административен съд за липсата на компетентност у ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 да постановява административни актове от категорията на процесния – за определяне на финансова корекция.

В настоящото производство, упражнената разпоредителна власт се състои в определяне на финансова корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 9 от ЗУСЕФСУ, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, както и нарушение на правилата за определяне на изпълнител допуснато от бенефициер на финансова помощ, предоставена по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020 год., съфинансирана от Европейски съюз със средства от Европейския фонд за регионално развитие.

Следва да се има предвид, че цитираната програма е съфинансирана от ЕФРР за изпълнението на цел „Европейско териториално сътрудничество“, което обстоятелство обосновава приложимостта на Регламент 1299/2013 год. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“. Съгласно чл. 1, § 3 от Регламент № 1299/2013 год., разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. се прилагат за цел „Европейско териториално сътрудничество“ и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места“. Съгласно чл. 8, § 4, б. „а“ от Регламента № 1299/2013 год., в програмата за сътрудничество се посочват разпоредбите за изпълнение, които определят: 1) управляващия орган, сертифициращия орган по целесъобразност и одитния орган; 2) органа или органите, определени да изпълняват контролни функции; 3) органа или органите, определени да отговарят за изпълнението на одиторски функции, както и такива, които установяват процедурата за създаване на съвместен секретариат.

С Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 год. са определени задачите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), обхвата на неговата подкрепа с оглед на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и на целта „Европейско териториално сътрудничество“, както и специалните разпоредби по отношение на предоставяната по линия на ЕФРР подкрепа за целта „Инвестиции за растеж и работни места“. ЕФРР участва във финансирането на подкрепа, целяща засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите в Съюза, чрез подкрепа за устойчивото развитие и структурното приспособяване на регионалните икономики, включително преструктурирането на регионите със западаща индустрия и на регионите, чието развитие изостава. С Регламент (ЕС) № 1299/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ са определени приоритетните цели и организацията на ЕФРР по цел „Европейско териториално сътрудничество“, критериите за допустимост на държавите-членки и регионите за получаване на подкрепа от ЕФРР, наличните финансови средства за подкрепа от ЕФРР и критериите за тяхното разпределяне, както и се въвеждат разпоредби, с които да се гарантират ефективното изпълнение, мониторинг, финансово управление и контрол на оперативните програми по цел „Европейско териториално сътрудничество“ („програми за сътрудничество“), включително в случаите, когато в такива програми за сътрудничество участват трети държави. Съгласно член 1, § 3 от регламента разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. се прилагат за цел „Европейско териториално сътрудничество“ и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго. Съгласно чл. 21, § 1, ал. 1 от същия, държавите-членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган. В чл. 23, § 4 от регламента, се дава възможност държавата-членка да определи орган или лице, което отговаря за извършването на проверките по член 125, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. на бенефициерите на нейна територия („контрольор/и“). Според текста на цитираното предписание, за целите на чл. 123, § 1 от Регламент № 1303/2013 год., държавите членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган (УО), за целите на чл. 123, § 2 от същия регламент - единен сертифициращ орган (СО); а за целите на чл. 123, § 4 - единен одитен орган (ОО). Функциите на УО по смисъла на двата регламента са нормативно установени в чл. 125 от Регламент № 1303/2013 год., като в § 1 най-общо е указано, че този орган отговаря за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление, а в § 2, § 3, § 4, § 5, § 6 и § 7 са доразвити неговите правомощия с оглед конкретния етап от процедурата по финансиране.

В процесния случай, по отношение на Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТИРРЕГ V-A Гърция-България“ 2014-2020 год., управляващ орган се явява Министерството на икономиката и развитието на Република Гърция, който управляващ орган е отговорен за управлението и изпълнението на Програмата в съответствие с принципите за добро финансово управление.

В условията на Програмата е предвидено и създаване на национален орган, в случая Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, чиито правомощия са определени в т. 5.3.b от Основния документ, определящ условията на програмата, служебно известен на съда и публикуван на адрес: https://www.mrrb.bg/static/media/ups/categories/attachments/993e9bed57dd2cbf572f4a303d629322b9e7b0d4d6cfbcde773edd7123a5adaa.pdf.

Изрично в т. 5.3.b, буква j от Основния документ e предвидено, че националният орган е отговорен за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите, извършени на територията на Република България. От друга страна, в т. 5.4. е разписано, че всяка държава членка установява свои национални правила относно процедурата за възстановяване на неправомерно изплатени средства от бенефициерите, пряко свързани с финансови корекции, като държавите членки носят първостепенната отговорност за разследването на нередности, за извършването на необходимите финансови корекции и за предприемането на действия по възстановяване на средствата.

Анализът на така цитираните нормативни изисквания обосновава извод, че националният орган по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТИРРЕГ V-A Гърция-България“ 2014-2020 год. разполага с компетентност да определя финансови корекции на бенефициери за нередностите, извършени на територията на Република България, като приложим е нормативно регламентирания национален ред за определяне на финансови корекции, очертан в разпоредбите на ЗУСЕФСУ и съответните подзаконови нормативни актове.

В изпълнение на задължението по чл. 123, § 1 Регламент № 1303/2013 год., с Решение № 156 от 21 март 2014 год. на Министерския съвет, са определени органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 - 2020 год. Съгласно т. 2 от същото, за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Република Румъния е определена Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за Национален орган. В чл. 29, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството е указано, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 – 2020 год., в т.ч. между Република Гърция и Република България.

Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, в която е указано, че органи по програмите по чл. 3, ал. 2, финансирани със средства от ЕФСУ, са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, а съгласно ал. 5 от същата разпоредба, управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството предвижда, че министърът на регионалното развитие и благоустройството, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на регионалното развитие и благоустройството. По силата на чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник, министерството е структурирано в две главни дирекции, петнадесет дирекции, инспекторат и звено за мрежова и информационна сигурност. Според чл. 26 от същия подзаконов акт, дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ се намира в специализираната администрация на министерството. В чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник е указано, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на национален орган и национално звено за контакт по Програма Дунав 2014 – 2020 и Програма Балкани – Средиземно море 2014 – 2020, Програма ИНТЕРРЕГ ЕВРОПА 2014 – 2020, Програма ИНТЕРАКТ III, ЕСПОН 2020 и УРБАКТ III, като ал. 2, т. 16 допълва, че дирекцията в качеството си на управляващ орган/национален орган и в съответствие с изискванията на дял II, глава III, раздел I от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета провежда всички административни производства по администриране на сигнали за нередност и/или измама, съответно налагане на финансови корекции при установени нередности по програмите за европейско териториално сътрудничество по ал. 1, т. 1 - 8, като съобразява действащото европейско и национално законодателство и предприема всички необходими мерки за законосъобразното възстановяване на разходи по програмите.

По отношение компетентността на органа, постановил процесния административен акт следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), съгласно която, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. С оглед тази правна възможност и на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 11 и ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС, директорът на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е оправомощен със Заповед № РД-02-14-684/28.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството да ръководи и организира дейността на националния орган по програмите за трансгранично сътрудничество, в т.ч. Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Гърция-България“ 2014-2020 год., включително да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ.

Съобразявайки така цитираната нормативна регламентация се обосновава извод, че национален орган по процесната Програма се явява именно Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и тя изпълнява този вид функции предвид нормата на чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на министерството. Основен принцип в правото е, че когато за изпълнител на дадено правомощие е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен да се произнесе е нейният ръководител. В посочената заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството изрично са посочени функциите и правомощията на националния орган, включващи ръководството и организацията на дейността на програмата, включително и да издава всички актове по ЗУСЕСИФ.

По така изложените мотиви и противно на приетото от първоинстанционния административен съд, оспореният индивидуален административен акт, с който на бенефициера Сдружение „Агенция за икономическо развитие Банско“ е определена финансова корекция е издаден от материално и териториално компетентен административен орган.

Не могат да бъдат споделени и мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение правилното определяне на адресата на административния акт.

По отношение на този въпрос, относимо се явява решение от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 год., доколкото същото дава тълкуване на съюзни правни норми, валидни за всички програми на ЕС по цел „Европейско териториално сътрудничество“, включително норми от Регламент (ЕС) 1299/2013 год., който урежда подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие по тази цел. Именно този Регламент е общ за всички програми по цел Европейско териториално сътрудничество, включително Програмата „ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България“ 2014-2020. Решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 год. дава аргументи в полза на процесуалните права и защита на финансовите интереси на водещите бенефициери, независимо от географския обхват на конкретната програма, поради което е относимо към процесния случай. В т. 35 и т. 38 от посоченото решение СЕС излага довод основан на чл. 27, § 2 от на Регламент (ЕС) 1299/2013 год., за да потвърди извода от т. 34 и т. 36, че водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с когото контактува пряко, поради което е отговорен за възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, а другите бенефициери връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че няма нито съюзна, нито национална правна норма, която да предвижда правила за определяне на адресата на акта за определяне на финансова корекция, и възстановяването на недължимо платената сума не трябва задължително да бъде искано от субекта, допуснал нередност по смисъл на чл. 2, т. 36 Регламент №1303/2013 год. (в този смисъл са т. 29 и 31 от решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 год.).

Горните съображения обосновават извод, че за да се определи правилно адресата на решението за определяне на финансова корекция е необходимо да се изследва съдържанието на договореното в договора за субсидия, в договора за национално съфинансиране и в партньорското споразумение, за да се установи какво точно са се договорили страните, кой е поел задължението за финансова отговорност при установена нередност към управляващия/договарящия орган и именно този субект следва да е адресат на акта за определена на финансова корекция.

В настоящия случай, анализът на приложените по делото доказателства показва, че в кориците по делото е наличен единствено договор за субсидия № В6.3а.28/26.04.2021 год., от анализа на клаузите по който, първоинстанционният съд е формирал извод за неправилно определен адресат на акта. В мотивите на съдебното решение се споменава и сключеното споразумение (вероятно се има предвид споразумение за партньорство), но същото не е приложено като доказателство. В иницииралата настоящото производство касационна жалба също се извеждат аргументи в подкрепа на защитната теза с позоваване на конкретни текстове (чл. 11, ал. 1) от Споразумението за партньорство, но въпросното писмено доказателство не е приложено като част от административната преписка.

Липсата на тези писмени доказателства – споразумение за партньорство и договор за национално съфинансиране препятства възможността за обективен анализ по отношение надлежния адресат на административния акт. С оглед на това, формираният от първоинстанционния административен съд извод за неправилно определен адресат на акта се явява като такъв, постановен при непълнота на доказателствения материал.

В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав приема, че в случая, първоинстанционният административен съд неправилно е формулирал извод, че административният акт е постановен от некомпетентен административен орган, поради което се явява нищожен в хипотезата на чл. 146, ал. 1 от АПК.

С оглед посочено, съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът е следвало да се произнесе, като извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК на оспорения административен акт. Възраженията относно законосъобразността на оспорения административен акт, повдигнати с жалбата не са обсъдени от сезирания съд, поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

По искането за разноски, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,