Определение № 4162 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Медицински университет – София, чрез адв. С. Н., против въззивно решение № 4926 от 29 юли 2025 г., постановено по в.гр.д. № 11733/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 14606 от 25 юли 2024 г., постановено по гр.д. № 10547/2024 г. по описа на Софийски районен съд, с което са уважени предявените от М. К. И. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението на И., извършено със заповед № 10 от 08.01.2024 г. на ректора на МУ-София, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност – „Ръководител отдел „Човешки ресурси“ и за осъждане на работодателя да й плати сумата от 25026,30 лева – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 09.01.2024 г.-09.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (последният иск е отхвърлен за разликата над 25026,30 лева до пълния предявен размер от 25350 лева). В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Всички поставени от касатора въпроси в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба са свързани с приложението на основанието по чл. 328, ал. 2 КТ спрямо МУ-София, който е държавно висше училище с приета Политика за развитие и поставени икономически и стопански цели, ръководено от ректор по силата на сключен договор за управление. При отговора на въпросите неминуемо следва да се изясни фактическият състав на основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, който е предмет на тълкуване по образуваното тълк.д. № 2/2026 г. на ВКС, ОСГК. Затова производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 2/2026 г. на ОСГК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,