Определение № 184 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С определение № 82 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 1008/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд е оставена без разглеждане въззивна жалба подадена от М. П. Ф. срещу решение № 200/05.06.1998 г. по гр. д. № 492/1997 г. на Пещерски районен съд. Частна жалба вх. № 1356/17.02.2015 г. срещу определението на Пазарджишки окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от М. П. Ф.. Ответниците В. С. Ф. и Т. С. Ф. не изразяват становище по частната жалба. Жалбата е подадена в срок и e редовна. Насочена е против определение постановено за пръв път от състав на въззивен съд и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК е допустима. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, намира, че частната жалба е неоснователна, поради следното: Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона. В частната жалба са изложени твърдения, че жалбоподателката не е участвала в съдебното производство по гр. д. №492/1997г. на Пещерски районен съд, не е била уведомена за съдебното решение и спрямо същата това съдебно решение не е влязло в законна сила. Правилни са изводите в обжалваното определение, че въззивната жалба е просрочена. Въззивният съд е анализирал в съвкупност данните по делото и е приел, че гражданско дело № 492/1997 г. на РС-Пещера е било архивирано и унищожено по надлежния ред след изтичане срока за съхранението му. В кориците му се намират достатъчно доказателства - решение №200/05.06.1998г. и описни книги, от които може да се направи извод, че жалбоподателката е била знаела, че е ответник по предявен срещу нея иск за развод. Това признава самата тя в частната си жалба, излагайки съображения, попречили й да участва в съдебните заседания от районния съд. В съдебното решение също е описано депозираното и становище по исковата молба за развод с искане за препращане на делото за гледане в Софийски районен съд. От изисканите от община документи, удостоверяващи записванията по регистрите на населението е видно, че по отношение на акта за граждански брак №94/20.07.1975г., сключен между М. П. Ф. и С. Т. Ф., е налице отбелязване, че същият е прекратен с развод, съгласно решение №200/02.06.1998г. на РС-Пещера. Представен е и акт за граждански брак от 06.04.2007г. между С. Т. Ф. и М. Х. Ч.. Последната е вписана и като наследник – преживяла съпруга, в издадено удостоверение за наследници на С. Ф., поч. 2012г., съобразно чл.9 от Наредбата за издаване на удостоверения въз основа регистъра на населението. Като е съобразил всички данни, в т.ч. е записванията в официалните регистри на съда и на общинските служби, въззивният съд правилно е приел, че решение №200/05.06.1998г. по гр.д.№492/1997г. на Районен съд – Пещера е влязло в сила по отношение на М. П. Ф. и въззивната и жалба срещу него е просрочена. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение