Определение № 189 от 19.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2673/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК, вр. чл.407 ГПК. Образувано по частна жалба от Ю. К. С. чрез пълномощник адв.Н. Д., против разпореждане № 2451 от 06.07.2022 г. по в.гр.д.№ 232/2022 г. на Апелативен съд-София, 14 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за издаване на изпълнителен лист. Иска се отмяна на разпореждането и уважаване молбата на Ю. С. по чл.404, т.1 ГПК за издаване на изпълнителен лист срещу община Варна за сумата, за която искът е уважен със законната лихва от датата на деликта. Намира обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като цитираната с него норма на чл.519, ал.1 ГПК е обявена за противоконституционна с Решение на КС № 15/2010 г. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения: С въззивно решение № 949 от 28.06.2022 г. по в.гр.д.№ 232/2022 г. на Апелативен съд-София, 14 състав, е отменено първоинстанционното решение № 264412 от 02.07.2021 г. по гр.д.№ 7965/2019 г. на СГС, І-29 състав, в частта, в която са осъдени солидарно МРРБ и Областна администрация Варна да заплатят на Ю. С. сума 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД със законната лихва от 19.06.2014 г. до плащането, и в частта за разноските, дължими от тези двама ответници, вместо което е отхвърлен иска на Ю. С. срещу ответниците МРРБ и Областна администрация Варна да й заплатят на сума 80 000 лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, в която е осъдена община Варна да заплати на Ю. С. сума 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.49 ЗЗД със законната лихва от 19.06.2014 г. /датата на деликта/ до плащането, и относно дължимите от община Варна разноски по делото. В частта, в която искът за обезщетение за сумата над 80 000лв. е бил отхвърлен, първоинстанционното решение не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното разпореждане на АС-София по делото, по повод молба от ищцата С. чрез пълномощника й адв.Н. Д. за издаване изпълнителен лист срещу община Варна за сумата 80 000лв. със законната лихва от деликта 19.06.2014 г. до плащането, е отказано да издаде изпълнителен лист, на основание чл.519, ал.1 ГПК. Обжалваният акт е неправилен. Съгласно правилото на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат невлезлите в сила осъдителни решения на въззивните съдилища. ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.13/2010 г., с чиито пар.1 и пар.2 са изменени съответно чл.519 и чл.520 ГПК, като общините са включени в кръга на лицата по чл.519, ал.1 ГПК (наред с държавата и държавните учреждения), спрямо които не се допуска изпълнение на парични вземания, е обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд № 15/21.10.2010 г. по к.д.№ 9/2010 г., обн.ДВ, бр.5/2011 г. В резултат на решението на Конституционния съд, спрямо общините е допустимо следователно изпълнение на парични вземания. Касационният състав съобрази и разпоредбата на чл. 243, ал. 2 ГПК, която предвижда недопустимост на предварителното изпълнение на невлязло в сила решение срещу изчерпателно изброен кръг правни субекти - държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Общините не попадат в този кръг правни субекти, защото не са държавно учреждение по смисъла на чл. 243, ал. 2 ГПК, поради което спрямо община като самостоятелно ЮЛ е допустимо предварително изпълнение на невлязло в сила съдебно решение. В случая, след постановяване на въззивното решение по делото на АС-София, в частта, в която се потвърждава осъдителното първоинстанционно решение спрямо община Варна за сумата 80 000лв. със законната лихва от датата на деликта, същото подлежи на изпълнение преди влизане в сила съгласно чл.404, т.1, предл. второ ГПК, като компетентен да разгледа и се произнесе по молбата е съда, постановил въззивното решение - апелативния съд, защото към датата на молбата и на обжалваното разпореждане, въззивното решение не е влязло в сила. Няма и данни изпълнението на въззивното решение да е спряно, поради което същото спрямо община Варна подлежи на незабавно изпълнение и молбата за издаване на изпълнителен лист в полза на ищеца по делото се явява основателна. В горния смисъл е и практиката на ВКС, напр. определение № 202 от 20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 1558/2021 г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 14 от 25.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5110/2021 г., ГК, І г. о. на ВКС. Предвид изложеното обжалваното разпореждане подлежи на отмяна, и молбата за издаване на изпълнителен лист следва да се уважи, и Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение