Определение № 293 от 15.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. С., чрез процесуалния му представител адв. В. В., срещу определение № 274670/11.10.2021 г., постановено от Софийски градски съд по в.гр.д. № 12303/2020 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 349367/20.09.2021г. за изменение на постановеното въззивно решение № 265248/05.08.2021 г. в частта му за разноските. Жалбоподателят поддържа, че изводите на съда за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК са неправилни, тъй като въззивният съд не е съобразил, че с въззивните жалби първоинстанционното решение е обжалвано в различни части от двете страни по спора. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК и настоящият жалбоподател има право на разноските, заплатени от него и доказани пред въззивната инстанция съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба на насрещната страна. Насрещната страна – „Б. ремонт строй“ ООД, чрез адв. Г. Н., изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните по делото, доводите на жалбоподателя и възраженията на насрещната страна приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по арг. от чл.248, ал.3, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по в.гр.д. № 12303/2020 г. на Софийски градски съд е образувано по подадени въззивни жалби както от ищеца, така и от ответника. С постановеното по делото решение № 265248/05.08.2021 г., Софийски градски съд е намерил и двете въззивни жалби за неоснователни и е потвърдил изцяло решението на СРС в обжалваните му части. С определение по гр.д. № 4395/2021 г.,, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба, депозирана от Д. В. С., чрез процесуалния му представител адв. В. В.. За да постанови обжалваното определение въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, приложими и за производството пред въззивната инстанция, съгласно които разноски се присъждат съобразно уважената, респ. – отхвърлената част от иска във въззивното производство по въззивната жалба. Приел е, че доколкото с въззивното решение и двете жалби са оставени без уважение, то никоя от страните няма право на разноски. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е неправилно. Видно от договора за правна защита и съдействие от 22.09.2020 г., договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 500, 00 лв. е за изготвяне на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, за изготвяне на отговор по въззивната жалба на ищеца и за процесуално представителство пред въззивния съд. При това положение и с оглед неоснователността на жалбата на насрещната страна, на въззивника-ответник се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на насрещната страна. В договора не е направено разграничение каква част от възнаграждението е дължимо за защита по въззивната жалба на насрещната страна, включваща изготвяне на отговор и процесуално представителство, поради което съдът приема, че Ѕ от възнаграждението /или 1 250,00 лв./ е уговорено за правна защита и съдействие по въззивната жалба на насрещната страна. Ето защо и на основание чл.78, ал.3 ГПК на молителя – ответник следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1 250,00 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,