Решение № 6669 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2015 г.
ВАСVI отделение06.06.2016 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1581 от 30.07.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 146/2015 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6669 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12787/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК във връзка с чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ и чл. 4 от Правилника за прилагане на закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 1581 от 30.07.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 146/2015 г. С него се отменя заповед № Т-77-4932/23.12.2014 г., издадена на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 ППЗСПД с която се отказва отпускане на помощ по чл. 6 от ЗСПД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 4 от ППЗСПД /еднократна помощ при раждане на дете/. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, Т. Х. Ш. чрез процесуален представител адвокат взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователно по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Т. Х. Ш. срещу цитираната заповед. Поддържани са доводи за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е, че жалбоподателката е подала молба декларация за отпускане на еднократна помощ за раждане на второ дете като за справка е представила лична карта с изтекъл срок на годност, което административният орган приел като основание за отказ за отпускане на помощта. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от Закона за българските лични документи на българските граждани удостоверяването на самоличността може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2 и след като е представен препис от международен паспорт отказът за отпускане на помощта е незаконосъобразен и като такъв е отменен. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПД еднократната помощ при раждане на живо дете се отпуска въз основа на подадено заявление декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика и към него се прилагат документите по ал. 2 включително и по т. 4 лична карта /за справка/. Отказът е мотивиран с представяне на лична карта с изтекъл срок на годност а представения документ за самоличност е копие. В ЗСПД се посочват материалните предпоставки при които възниква правото на еднократна помощ за раждане на дете. Това право е упражнено от майката по предвидения в ЗСПД и правилника за приложението му ред като е представен валиден документ за самоличност, годен да я удостовери. Изискването за представяне на лична карта /за справка/ следва да се приеме за спазено при представянето на един от посочените документи за самоличност на българските граждани съгласно чл. 13, ал. 3 от Закона. за българските лични документи според която разпоредба удостоверяването на самоличността на българските граждани може да става с всеки от документите по ал. 1 и 2. От друга страна, непредставянето на документ за самоличност е основание за даване от административния орган на указания в такъв смисъл и в определен срок за удостоверяването на самоличността на заявителя, но не е посочено като формално основание и материална предпоставка преустановяваща/прекратяваща/ правото на еднократна помощ както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховния административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 6 ЗСПД
- чл. 4 ППЗСПД
- чл. 221, ал. 2