Определение № 299 от 24.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1955/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 7192/29.11.2023 г., подадена от „Н ОПТИМУС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. А. И., против определение № 828 от 05.10.2023 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, по в. гр. д. № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, в частта, с която е оставена без уважение молбата на адв. А. И. за изменение на решение № 257 от 07.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта за разноските за разликата над 1454.50 лв. до пълно претендирания размер. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението, иска отмяната му и уважаване на претенцията за разноските за двете инстанции до сумата 6000 лв. /4000 лв. пред въззивната инстанция и 2000 лв. пред първата инстанция/. Насрещната страна М. С. Г., чрез процесуален представител адв. А. Г., е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство определение № 828 от 05.10.2023 г., Окръжен съд - Пазарджик е констатирал, че пред въззивния съд адв. И. е представила едно пълномощно, в което уговорения хонорар от 4000 лв. е общо определен, без да се конкретизира колко от него е за защита на собствената въззивна жалба и колко е за защита срещу жалбата на другата страна. При това положение следва да се приеме, че 2000 лв. са за защита по подадената от „Н ОПТИМУС“ ЕООД жалба и 2000 лв. за защита срещу подадената от ищцата М. Г. въззивна жалба. Обжалваемият интерес по жалбата на „Н ОПТИМУС“ ЕООД е в размер на 5500 лв. Минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 е 850 лв. С оглед характера на производството, взетото участие в него и правната сложност на делото съдът е приел, че уговореното възнаграждение от 2000 лв. е прекомерно и го е редуцирал до 1000 лв. Обжалваемият интерес на ответниците от 5500 лв. е уважен в размер на 1000 лв. /с въззивното решение отмереното обезщетение от 7000 лв. е намалено на 6000 лв. или разликата е 1000 лв./. Така, съразмерно на уважената част на жалбата на молителите, се дължи адв. хонорар и внесена държавна такса /110 лв./ общо в размер на 201.80 лв. Въззивната жалба на ищцата с обжалваем интерес от 43 000 лв. е отхвърлена изцяло, поради което съобразно това на ответниците са дължи уговорения хонорар от 2000 лв. също изцяло. Доколкото този хонорар е под минимума определен в Наредба № 1 то, възражение за неговата прекомерност не може да се обсъжда. Следователно направените от ответника във въззивното производство разноски, чието присъждане е поискано със списъка по чл. 80 ГПК и доказано по делото, възлизат на общо 2201.80 лв. С решение № 257 от 07.06.2023 г. постановено по в. гр. д. № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник на същия е присъдена сумата 747.30 лв. – разноски за въззивното производство, поради което същото следва да бъде изменено, като му се присъди допълнително сумата 1454.50 лв. Неоснователно е искането за изменение на решението на въззивния съд в частта му по отношение на направените разноски от ответниците в първоинстанционното производство. Предявеният иск е общо за 50 000 лв., а е отхвърлен за 44 000 лв. от тях. Съобразно на това хонорара от 2000 лв. на адв. И. е основателен до размер от 1760 лв. Разгледана по същество настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна. Изводите на Окръжен съд - Перник са правилни и законосъобразни. Съгласно общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи заплащане на ищеца на направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските на страните са определени по съразмерност на уважена и отхвърлена част на иска по чл. 200 КТ. „Н ОПТИМУС“ ЕООД е обжалвало с въззивна жалба първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата от 5500 лв., а ищцата в отхвърлителната му част. Отчетено е, че хонорарът на адв. И. е уговорен общо за представителство по делото пред въззивната инстанция. Уважено е възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Така определените размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и съответстват на извършената от адвоката работа. С оглед неблагоприятния изход по жалбата й, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника направените разноски, възлизащи на сумата 1760 лв. за първоинстанционното разглеждане на делото и на сумата 2201.80 лв. за въззивното разглеждане на делото, които не са били присъдени изцяло с решението по делото. Оплакванията за неправилно изчисление на разноските в частната жалба са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение