Решение № 1282 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Н. Х., в която е посочено, че е гражданин на Сирийска Арабска република, а в съдебно заседание адв. Дилова - процесуален представител, е уточнила, че касаторът е гражданин на Република Ливан, срещу Решение №23175 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2514/2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено оспореното решение на Председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/. В съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Дилова, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, представя за сведение медийни публикации относно актуалното състояние в Република Ливан и удостоверение от Софийска градска прокуратура с Изх. №25654/05.12.2025 г. относно липсата на висящи наказателни производства срещу Х.. Адв. Дилова моли за уважаване на касационната жалба по подробно изложените в нея съображения. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез пълномощника си юриск. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя справка от 23.08.2023 г. от Дирекция „Международна дейност“ –ДАБ относно Република Ливан. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуална допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Пред административния съд е оспорено Решение № 1412/06.02.2025 г. на Председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, както и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. Н. Х., гражданин на Ливан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата срещу горецитираното решение на Председателя на ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след законосъобразно проведена административна процедура и в съответствие с материалния закон. В процесното решение са анализирани изложените в бежанската история обстоятелства, като е изведен законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на Х. на статут на бежанец и хуманитарен такъв. Правилно съдът е посочил, че причините за напускане на страната от заявителя са свързани с твърденията на последния за наличието на проблеми с шиитското движение „Хизбула“, които не са подкрепени от каквито и да е преки или косвени доказателства, като достоверността им е разколебана от противоречивите данни, които първоначално Х. съобщава. Съдът споделя мотивите на административния орган, че относно чуждия гражданин не може да се направи извод за наличието на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, както и че не са липсват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ за признаване на хуманитарен статут. След обсъждане на бежанската история и данните от представената справка от 29.01.2025 г. относно обществено – икономическата и политическа обстановка в Ливан съдът е достигнал до извод, че няма обоснован фактически довод за проявен спрямо жалбоподателя акт на преследване от страна на официалните власти в държавата на пребиваване. Заявените от молителя обстоятелства, които се изчерпват с твърдение, че е бил арестуван и разпитван от „Хизбула“ не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Не се установява по отношение на чужденеца да е съществувала реална опасност, която да е била повод за напускане на територията, в която е пребивавал заедно с близките си. По отношение на твърдението на чужденеца, че е сключил религиозен брак на територията на Република България с българската гражданка К. Д., за което е представил копие от свидетелство за никях, правилно АССГ е приел, че същото не следва да се кредитира, тъй като единственият валиден и признат от Семейния кодекс и Закона за гражданската регистрация брак е гражданският брак. Следва да се отбележи, че относно жалбоподателя са налице данни, че същият представлява заплаха за националната сигурност, видно от писмо с рег. №Т-6-2080/20.05.2025 г. на Държавна агенция „Национална сигурност“, представено в хода на съдебното производство, като такива данни се съдържат и в писмо с рег. №Т-548/26.01.2024 г. на ДАНС, прието в хода на административното производство. По тези съображения АССГ е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите, изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК не следва да ги приповтаря, а препраща към тях. В обжалваното решение са изложени ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните правни изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа обстановка и след обсъждане на доводите на страните съдът правилно е приел, че от административния орган е извършена конкретна преценка на всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях законосъобразно е достигнал до извод за липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. По делото няма данни кандидатът за статут да членува в политически партии и организации, същият няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към него заплахи или оказано насилие, а изложените такива правилно и обосновано са приети от административния орган за неправдоподобни, поради което и несвързани с основанията за закрила по ЗУБ, вкл. по причините, предвидени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Данните от бежанската история на жалбоподателя не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. В случая не се установяват и конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Организацията „Хизбула“, която контролира отделни райони в Ливан, действително действа извън контрола на държавата и същата може да се определи като субект, извършващ преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3, т. 2 от ЗУБ. Кандидатът за закрила обаче не доказва действия на преследване, вкл. основани на неговата религиозна принадлежност, раса или националност, поради което за него съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там. В случая следва да се има предвид, че липсват данни семейството и роднините му да са застрашени и същите продължават да живеят в Ливан. Изложеното обосновава правилния извод на първата инстанция за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Не се установяват и сочените от касатора действия от страна на групировката „Хизбула“ спрямо него. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя Х. по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства за това, че ситуацията в Ливан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Представените медийни публикации касаят определени територии от Република Ливан. В настоящия случай следва да се отчете постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква „д“ от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Жалбоподателят не сочи достатъчно достоверни данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Изрично в интервюто си чужденецът е посочил,че е [заличен текст], а от приетата по делото Справка с Вх. №МД-02-71/29.01.2025 г. от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ се установява, че Хизбула се стреми да вербува бойци сунити в Ливан сред партньорските организации, като привлича чуждестранни бойци от по-широкия арабки свят. Не са били открити данни за сериозен конфликт между шиити и сунити в Ливан. По-голямата част от територията на Ливан не е под контрола на Хизбула. По делото не са налице данни, от които да се изведе заключение, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, предвидено в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. С оглед изложеното е законосъобразен направеният извод, че не са изпълнени материалноправните предпоставки както по чл. 8 от ЗУБ, така и по чл. 9 от ЗУБ. Обжалваното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение