Определение № 11025 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. И. Б., чрез адв. Костов, срещу протоколно определение от 30.06.2025г., постановено по адм. дело № 752/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна, с което съдът е приел, че жалбата е без предмет и на основание чл.159 т.1 от АПК е прекратил производството по делото. В частната жалба са развити доводи за неправилност на определението. Сочи се, че изводите на съда за липса на предмет на жалбата са неправилни и в несъответствие със съдържанието на жалбата и материалите по делото. Поддържа се, че жалбата е редовна и отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, като съдът с Определение № 3731/28.05.2025г. е определил предмета на делото, конституирал страните и насрочил открито съдебно заседание. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – директорът на ГД НП- София не представя становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм.д. № 752/2025г. на АС Варна е образувано по жалба на Б. И. Б. срещу препис – Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г. на ВПД директор на ГДНП, с която, на основание чл.62 ал.2 от АПК, е разпоредено в заповед № 3286з-218/17.01.2024г. за отказ за снемане на полицейска регистрация, извършена в 01 РУ-ОДМВР Варна на Б. И. Б., годината в регистрационния номер 3286з-218/17.01.2024г. от „2024 г.“ да се замени с „2025 г.“ С разпореждане № 3981/09.04.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, с указание за отстраняване на нередовности в нея, като след отстраняването им и получаване на административната преписка, с Определение № 5751/28.05.2025г. приел жалбата за редовна и допустима, определил предмета на производството, конституирал страните и насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.06.2025г. За да постанови обжалваното протоколно определение от 30.06.2025г. съдът е приел, че жалбоподателят с конклудентни действия е направил изявление, че не поддържа жалбата си срещу Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г. на ВИД директор на ГДНП, а препис от административен акт не може да бъде обжалван, поради което приел, че жалбата е без предмет и на основание чл.159 т.1 от АПК е прекратил съдебното производство. Определението е неправилно. От съдържанието на сезиращата съда жалба на Б. И. Б. ясно се установява обжалвания административен акт и искането до съда за неговата отмяна. Очевидно е, че на жалбоподателя е бил връчен препис от обжалваната заповед, който същият е приложил към жалбата си. Ясно е и, че жалбата е насочена срещу волеизявлението на административния орган, обективирано в получения от жалбоподателя препис от Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г. на ВИД директор на ГДНП и нищо не е налагало, при безспорния предмет на производството, определен от съда както с определението от 28.05.2025г., така и при докладването на жалбата след даване ход на делото на 30.06.2025г., съдът многократно да запитва жалбоподателя какво точно обжалва: препис от заповедта или самата заповед. В случай, че съдът е имал съмнение, че преписа и заповедта съдържат различни волеизявления на административния орган, е могъл да преодолее съмненията си с констатация за съдържанието на преписа и на заповедта, представена с административната преписка и приета като доказателство и да установи, че същите са необосновани. Необосновани са и изводите на съда, че жалбоподателят с конклудентни действия „ не е пожелал да потвърди, че желае да обжалва Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г.“, поради което жалбата е без предмет. Съдържанието на протокола от открито съдебно заседание от 30.06.2025г. установява ясно волята на жалбоподателя и обжалвания административен акт като изрично писмено волеизявление на административния орган, вкл. и с изявлението на Б. Б., че обжалва, този акт, който е получил. Следователно, от фактите по делото, от искането в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, както и от изявленията на жалбоподателя в съдебно заседание е безспорно, че съдът бил сезиран с жалба срещу Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г., от която жалбоподателят е получил препис. При този предмет на оспорване съдът е следвало да съобрази (констатира), че преписа от Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г. и представеното с административната преписка заверено копие от Заповед № 3286з-1042/13.03.2025г. имат едно и също съдържание, с която констатация запознае страните по делото. В допълнение, на основание чл.171 ал.5 от АПК съдът е бил длъжен и да съдейства на жалбоподателя за отстраняване на напълно формалната неяснота в изявлението му в началото на съдебното заседание (отстранена впоследствие), свързана с идентичността на съдържанието между получения от него препис от обжалваната заповед и представения от ответника заверен препис от заповедта, която при поискване би могло да се представи и в оригинал. Отделно от изложеното съдът не е съобразил, че акта за поправка на очевидна фактическа грешка е без самостоятелно правно значение, тъй като представлява акт, който напълно замества в съответната част поправения акт. С оглед този характер на обжалваната заповед, очевидна е връзката между производството по адм.д. № 752/2025г. по описа на АС Варна и производството по адм.д. № 347/2025г. по описа на същия съд, образувано по жалба на Б. И. Б. срещу Заповед № 286з-1042/17.01.2025г.на ВПД директор на ГДНП, както и необходимостта от служебното им съединяване и издаването на общи решение по тях, на основание чл.144 от АПК вр. с чл.213 от ГПК. Поради изложеното, като е приел, че жалбата на Б. И. Б. е без предмет и прекратил производството на основание чл.159 т.1 от АПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, вкл. и извършването на преценка за приложението на чл.144 АПК вр. с чл.213 от ГПК и присъединяването му към адм.д. № 347/2025г. по описа на АС Варна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение