Определение № 58 от 21.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 249/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Подадена е молба от „Гудмилс България“ЕООД за допълване на определение № 60588/04.11.2021г. по т.д. № 249/2021г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че в отговора на касационната жалба ответникът е направил искане за присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор. Представени са и писмени доказателства за извършване на разноските. Иска се допълване на определението на ВКС с присъждане на сторените разноски за касационна инстанция. Ответникът по молбата „Родна земя холдинг“АД изразява становище за неоснователност на същата. Не е бил представен отогвор на касационната жалба, възнаграждението е било договорено само за въззивна инстанция, не и за касационна, същото не се дължи ведно с ДДС, явява се прекомерно предвид определянето му по правилото на чл.9, ал.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ВКС констатира следното: Молбата по чл.248 ГПК за допълване на определение по чл.288 ГПК в частта за разноските е допустима. Касае се до молба за допълване, тъй като касационната инстанция, след като е приела, че липсва въобще депозиран отговор на касационната жалба е, въобще не се е произнесла по това искане на ответника по касацията за присъждане на разноски. Производството по т.д.№ 249/2021г. на ВКС, I т.о. е било образувано по касационна жалба на „Родна земя холдинг“АД срещу решение № 285/31.01.2020г. по т.д. № 3155/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4122/21.06.2018г. по т.д. № 10073/2015г. на СГС за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Гудмилс България“ЕАД, както следва: иск с правно основание чл. чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 340 000 евро, частичен от 640 000 евро, представляваща неустойка по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 30.06.2009 г., сключен с нотариален акт №14, том ІІІ, рег. № 3705, дело № 36 от 2009 г., дължима при съдебно отстраняване на купувача от имотите, предмет на договора и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 107 421,21 евро, представляваща лихва за забава върху горната главница за периода 03.08.2012 г. - 30.07.2015 г. Състав на Първо търговско отделение на ВКС е постановил определение № 60588/04.11.2021г. по т.д. № 249/2021г. на ВКС, I т.о., с което не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите на посоченото определение ВКС изрично е отбелязал, че не е бил депозиран писмен отговор от ответника по касацията „Гудмилс България“ЕАД, поради което и не се е произнесъл по приложението на чл.78, ал.3 ГПК. С настоящата молба ЕАД е депозирало копие от писмен отговор на „Гудмилс България“ЕАД с вх. № 69980/03.07.2020г. на САС с приложени към него писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие, фактура и извлечение от разплащателна сметка. Съобразно разпореждане от 03.02.2021г. на Председателя на Първо т.о. на ТК на ВКС за образуване на търговското дело по касационната жалба писмен отговор не е постъпил от ответника. След извършена повторна проверка по т.д. № 249/2021г. на ВКС, I т.о. и констатация, че така представените отговор и доказателства не се намират в кориците на делото, нито към въззивното или първоинстанционното, делото е било върнато на САС за извършване на проверка дали е бил регистриран писмения отговор на „Гудмилс България“ЕАД. Видно от доклада на съдебния деловодител на САС, ТО-6 състав в електронната система на САС е регистриран постъпил с вх. № 69980/03.07.2020г. писмен отговор от ответника по касацията „Гудмилс България“ЕАД на касационната жалба. Представени са заверени за вярност с оригинала копие от отговора и писмените доказателства към него. Предвид така установеното ВКС намира, че се касае до пропуск в работата на съдебната администрация, поради който подаденият надлежно писмен отговор не е част от документите по настоящето търговско дело. Същият пропуск не може да се преценява във вреда на страната, която надлежно е упражнила процесуалните си права съобразно събраните при проверката доказателства. Видно от писмения отговор ответникът по касационната жалба е оспорил основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поискал е присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 28 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: С оглед изхода от спора по т.д. № 249/2021г. на ВКС, I т.о. в полза на ответника по касацията се дължат сторените от него разноски за защитата им срещу касационната жалба, ако извършването на същите е доказано. С отговора на касационната жалба са представени договор за правна защита и съдействие, в който е посочен размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС /а не пред въззивния съд/ от 24 000 лв., без ДДС, както и че същото следва да се заплати по банков път. Представено е банково извлечение за извършен превод на сумата от 28 800 лв. /договореното възнаграждение с ДДС/. Следователно са налице доказателства за реално извършване на съдебните разноски. Тъй като съобразно договор за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение е уговорено за цялостна защита пред ВКС, а не само за подаване на отговор на касационна жалба, то приложение следва да намери правилото на чл.9, ал.4 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Нардба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Или дължимото адвокатско възнаграждение според нормативния акт се равнява на 17 128,42лв. с ДДС. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото съобразно етапа на развитие на производството по него. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС