Определение № 767 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1541/2023 г.

ВКСII търговско отделение10.10.2023 г.докладчик Иво Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ определение № 326 от 28. 06. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 47 по описа на съда за 2023 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ решение № 72 от 20. 04. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 47 по описа на съда за 2023 г. в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА Гаранционен фонд да внесе по сметка на ВТАС допълнително и сумата 3236 лв., представляваща разликата над присъдената от ВТАС сума от 400 лв. до сума в общ размер 3636 лв. – дължащо се на особения представител на ответника в производството Н. И. Г. - адв. М. Е. Р.-П. от АК - Русе, възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната съдебна инстанция. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М. Е. Р.-П. от АК - Русе, срещу определение № 326 от 28. 06. 2023 г., постановено от Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 47 по описа на съда за 2023 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 248 от ГПК, за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, доколкото съдът неправилно е приложил нормите, определящи размера на дължащото се на особения представител на ответника възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждането на възнаграждение на особения представител при условията на чл. 7, алтернативно – чл. 9 от НМРАВ. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество същата е основателна. Особеният представител – частен жалбоподател е назначен в производството от първоинстанционния съд на основание и при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК. На същия се дължи възнаграждение за въззивната инстанция при условията на чл. 9 от НМРАВ, доколкото е изготвил и депозирал въззивна жалба, но не се е явил в открито съдебно заседание във въззивното производство, независимо от това, че е депозирал молба, имаща характер на писмени бележки по делото, възпроизвеждащи оплакванията във въззивната жалба. Съобразно приложимата редакция на НМРАВ, действаща към момента на изготвянето и депозирането на въззивната жалба – ДВ, бр. 88 от 04. 11. 2022 г., размерът на дължащото се на особения представител възнаграждение, определено съобразно цената на иска и правилата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от наредбата, е 7272.03 лв. Същото следва да бъде намалено при условията на чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК до една втора от този му размер, доколкото действително, както това е изложил и въззивния съд, делото не се отличава с фактическа и правна сложност. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и противната на защитаваната от частния жалбоподател страна следва да бъде осъдена да заплати и разликата над присъденият от въззивния съд размер на възнаграждението на особен представител, до действително дължащия се такъв от 3636 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Цитирани разпоредби

9