Определение № 50190 от 16.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 448/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 261805 от 19.07.2022 г. от адв. А. В. с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 327 от 07.07.2022 г. в частта за разноските. Адв.А.В. твърди, че е назначена по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответника по касация И. М. С. с разпореждане от 27.02.2020 г. по гр. д. № 2789/2019 г. на Районния съд – М.. С подадения отговор на касационната жалба на М. Г. М. – ищец по делото е поискала да ѝ бъде определено възнаграждение за касационното производство, по което ВКС не се е произнесъл. По подадената в срок молба, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, намира следното: С определението от 07.07.2022 г. настоящият състав на ВКС, I г. о., не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд – М. по гр. д. № 272/2019 г. по касационната жалба на М. Г. М., но не се е произнесъл по искането на адв.В. да й бъде платено възнаграждение в качеството й на особен представител на ответника по касация И. М. С.. С разпореждане от 10.10.2022 г. е определено възнаграждение на особения в размер на 300 лв. като сумата е внесена по указание на съда от касатора М. Г. М. по обезпечителната сметка на ВКС. С оглед на изложеното, молбата по чл. 248 ГПК на адв. А. В. е основателна и следва да се уважи. Особеният представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК има право на възнаграждение за извършените процесуални действия за всяка инстанция поотделно. В случая с определението, постановеното по настоящото дело № 327 от 07.07.2022 г. не са присъдени разноски на особения представител, поради което искането на адв. А. В. да бъде допълнено в частта за разноските е основателно. Воден от горното, на основание чл. 248 ал.1 ГПК Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение