Определение № 614 от 20.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 608/2009 г.

Производството е по чл. 217 ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по частна жалба на Б. И. Б. - от гр. В. срещу Определение № 2* от 30.VІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1239/ 2009 г. на Варненски окръжен съд. По подробно изложените съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, че определението е недопустимо, тъй като въззивната жалба е била просрочена, както и съображения за неправилност и необоснованост на определението, жалбоподателят иска да се отмени. Ответницата по частната жалба Б. Н. М. - от гр. В. съпруга на починалия на 25.VІІІ.2005 г. Валентин С. М. - от гр. В. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва частната жалба като недопустима в смисъла, изложен в Определение № 350 от 4. ХІ.2008 г. по ч.т.д. № 383/ 2008 г. на ВКС, копие от което представя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С обжалваното определение по изложените затова съображения е обезсилено Определение № 15 291/ 22. Х.2007 г. по ч.гр.д. № 8134/ 2007 г. на Варненски районен съд, с което В. С. М. от гр. В. е осъден да заплати на Б. И. Б. от гр. В. сумата 4000 евро, на основание издаден на 24.ІХ.2004 г. запис на заповед, със законната лихва от 10. Х.2007 г. Така постановеното въззивно определение не подлежи на касационно обжалване. Молбата за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 237 б. ”е” ГПК (отм.), е постъпила в Варненски районен съд на 10. Х.2007 г., поради което съгласно §2 ал. 9 от ПЗР на ГПК, нова (Д.в. бр. 50/ 30.V.2008 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), производството се разглежда по реда на отменения ГПК. Съгласно т.6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС определенията по чл. 213 б. ”б” ГПК подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби срещу тях, когато са постановени за първи път от въззивен съд. Правилността на определението на първоинстанционния съд по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, е проверена от въззивния съд, сезиран с частна жалба, така двуинстанционното производство е изчерпано, поради което определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС. Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения не следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя по основателността на искането за допускане на касационно обжалване. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение