Определение № 229 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 43/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Х. А. П. и П. И. П. от [населено място] срещу определение №463 от 30.11.2012г по гр.д № 714//2012г на Върховен касационен съд І г.о, с което на основание чл. 307 ал.1 ГПК е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от настоящите жалбоподатели с мотивирано посочено в нея основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК Поддържа се оплакване за незаконосъобразност. Неправилно е прието ,че се касае за писмено доказателство, с което при дължимата грижа страната е могла да се снабди, съответно да го представи докато процесът е бил висящ. Искането за отмяна в случая е основано на две нови за страната обстоятелства, които са във взаимна връзка ,при това и двете са категорията факти ,които страната не би могла да узнае при полагане на обичайната грижа. Лицето, посочено като нотариус в договора за дарение, с който ищецът по делото се е легитимирал, към този момент е заемала длъжност съдебен изпълнител, а не нотариус. Второто обстоятелство е, че и подписът не е на това лице т.е удостоверителното изявление е неистинско. Гражданите не познават персонално длъжностните лица с нотариални функции, не може да им се възложи да разпознават и подписите им. Сочените обстоятелства молителите са узнали след като е била преклудирана възможността да се позоват на тях ,а те са от съществено значение за делото. Върховен касационен съд ІІІ г.о намира частната жалба за основателна. След като правилно е констатирал, че молбата на Х. А. П. и П. И. П. от [населено място] на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е процесуално допустима, отговаря на изискванията на чл. 306 ал.1 ГПК и е постъпила в тримесечния срок от влизане на решението в сила, съставът на Върховен касационен съд І г.о се е позовал на чл. 307 ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е оставена без разглеждане, тъй като не са налице комулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК за допускане на отмяна – да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страните. Съставът е изложил съображения, че новооткритото обстоятелство, на което се позовават молителите, е обективираното в приложеното удостоверително писмо на Председателя на РС Добрич, новосъздадено писмено доказателство, с което същите са могли своевременно да се снабдят ,ако бяха проявили дължимата грижа за добро водене на делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено. Неправилно в случая съображенията за възможността и пропускът страната да извърши съответната официална справка, за проявена процесуална небрежност при водене на делото и пр. са отнесени към предпоставките за допустимост по чл. 307 ал.1 ГПК. Преценката дали страната е могла да узнае за изтъкваните обстоятелства по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК и по-рано, съответно да се снабди с доказателство за тях своевременно в хода на делото, приключило с неблагоприятно за нея решение ,е преценка по същество ,свързана и съответно обемана от решаващите изводи на съда за наличие или липса на основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, за разлика от преценката кога на молителя е станало известно обстоятелството, изтъквано като ново ,с оглед тримесечния срок (чл. 305 т.1 ГПК ). В обжалваното определение не е съобразена разликата между допустимост на молбата за отмяна ,за което съдът следи по реда на чл. 207 ал.1 ГПК и допустимост на самата отмяна, които предпоставки съдът проверява при решаващата си дейност. По изложените съображения Върховният касационен съд, сътав на ІІІ г.о,