Определение № 9 от 11.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5001/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3796/17.08.2021 г., подадена от В. Г. Ч., чрез адв. И. К., срещу определение № 229 от 29.07.2021г., постановено по в. ч. гр. д. № 335/2021 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба от В. Ч. против определение №103/25.03.2021 г. по гр.д. № 2252/2020 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното определение на на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за продължаване на срока за въззивно обжалване на решението, постановено по гр.д. № 2252/2020 г. на Бургаския окръжен съд. В частната жалба, която е бланкетна са повторени съображения изложени в частната жалба срещу определението на Бургаския окръжен съд, че съобщението за постановеното първоинстанционно решение е получено на 24.02.2021 г., а адвокатът на страната е бил в болничен от 04.03.2021г., преди да изтече срокът за въззивно обжалване. Моли да се отмени обжалваното определение на Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Въззивното определение е постановено по частна жалба срещу определение № 103/25.03.2021 г. по гр.д. № 2252/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. К. по чл. 63, ал. 1 ГПК за продължаване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение. В акта си апелативният съд е посочил, че първоинстанционното определение не е от категорията на преграждащите развитието на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Настоящият състав споделя изцяло съображенията на апелативния съд. Еднозначна е практиката на ВКС (определение № 86 от 11.03.2021 г. по ч.гр.д. № 4169/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о. и определение № 332 от 05.05.2010 г. по ч.т.д. № 330/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.), според която постановено по реда на чл. 63 ГПК определение, с което се отказва продължаването на процесуален срок, не подлежи на инстанционен контрол. Това е така, тъй като този съдебен акт нито прегражда хода на делото, нито е посочен като обжалваем с изрична правна норма – следователно не попада в кръга на обжалваемите определения съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Изводът се обосновава и с мотивите към т. І от тълкувателно решение № 5/2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК, в които е посочено, че от инстанционен контрол са изключени определенията, постановени по въпроси, които са предоставени на свободната преценка на съда, тъй като нямат отношение към правилността на крайния съдебен акт – напр. за продължаване на срок за извършване на съдопроизводствени действия. В допълнение следва да се посочи, че в чл. 63, ал. 3 ГПК съществува изрична забрана за продължаване на сроковете за обжалване, с която първоинстанционният съд се е съобразил. Определеният в чл.259, ал.1 ГПК срок за обжалване на решенията е решителен/ фатален/. Законът дава възможност на страната, която е пропуснала установения от закона срок да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай обаче страната, представлявана от адвокат не е подала молба с такова съдържание и е поискала продължаване на срока за обжалване на постановеното по делото решение, а съдът нито може да подмени волята й, нито да възстанови срока служебно. С оглед на изложеното, атакуваното въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата за продължаване на срок за обжалване на постановено по делото решение, като недопустима е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение