Определение № 213 от 07.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 100/2017 г.

Производството е по чл.307 ал.1 от ГПК Постъпила е молба от [фирма] /н./ за отмяна на влязлото в сила разпореждане от 26.08.2013г. по т. д. №1043/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната като просрочена въззивната жалба на дружеството против решението от 16.07.2013г. по същото дело. В молбата са изложени обстоятелства за наличието на основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК, като се твърди,че молителят е узнал нови обстоятелства и се е снабдил с нови писмени доказателства за тях, които са от съществено значение за изхода на делото. Ответникът по молбата [община] изразява становище, че молбата е недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка за допустимост на молбата за отмяна съгласно чл.307 ал.1 от ГПК, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно задължителните разяснения в т.6 на ТР №7/2014г. от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Производството по чл. 303 – чл.309 от ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл.303 и чл.304 от ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Поради това не подлежат на отмяна определенията за прекратяване на делото, съответно за връщане на искова молба или жалба поради неотстраняване на нередовностите в срок., както и за връщане на жалба поради просрочие. В настоящия случай е направено искане за отмяна по реда на извънинстанционния контрол на разпореждане, с което е оставена без разглеждане като просрочена въззивна жалба срещу решение по т.д.№1043/2012г. на Пловдивски окръжен съд. С това разпореждане е разрешен процесуален въпрос – въпросът относно допустимостта на подадената въззивна жалба, а не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право. Поради това разпореждането, чиято отмяна е поискана, не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл.303 и сл. от ГПК. Поради което подадената от [фирма], в несъстоятелност, молба за отмяна следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд