Определение № 9497 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Д. С. срещу определение № 8179/06.07.2026 г., постановено по адм.д. 1292/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив). Частната жалбоподателка твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, поради което иска да бъде отменено. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът „Вива кредит“АД оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 8179/06.07.2026 г., постановено по адм.д. 1292/2026 г. по описа на АС – Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Б. С. против мълчалив отказ на „Вива Кредит“АД в качеството му на администратор на лични данни да й предостави информация по заявление от 20.02.2026 г. и е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че са налице хипотезите на чл. 159, т. 1 от АПК като е изложил съображения, че по делото не са събрани доказателства, че на 20.02.2026 г. жалбоподателката е подала заявление, с което е упражнила свои права по Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защита на данните). Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се произнесъл в законен състав по повод адресирана от него жалба, в която се твърди, че е налице отказ да бъде предоставен достъп до лични данни на физическо лице, поради което валидно и допустимо е осъществил задължителната служебна проверка относно нейната редовност и допустимост. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен правен извод, че не е налице изричен или мълчалив отказ да бъде предоставена информацията относно обработвани лични данни на Б. С. по нейно заявление от 20.02.2026 г. Заедно с редактирана частна жалба по електронен път до настоящата инстанция е представен системен бон от 23.02.2026 г., издаден от „Български пощи“ЕАД за получена сума за търговска дейност, в който са описани две кореспондентски пратки с подател И. И.. Една от пратките е с получател „Вива Кредит“АД, но не е възможно да бъде свързана еднозначно със заявлението (л. 6 от адм.д. 1292/2026 г. по описа на Ас-Пловдив), което е изготвено от адв. И. Иванов като пълномощник на Б. С.. Този системен бон дори да се приеме, че е представен от адв. Иванов като доказателство за подаване по пощата на описаното заявление, то от него не се установява твърдението, че на 20.02.2026 г. Б. С. е отправила до „Вива Кредит“АД искане за достъп до нейни лични данни. Следователно всички изложени в частната жалба доводи, които са поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от нея, не обуславят съществуването на отказ, защото няма данни, че на администратора на лични данни е изпратено от Б. С. на 20.02.2026 т. искане и то е получено от него, за да започне да тече срок за произнасяне по искането. По изложените съображения обжалваното определение, трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед изхода на спора и направеното искане, ответната страна има право на разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени, поради което и не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение