Определение № 1072 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4779/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение05.03.2026 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна жалба вх. № 14766/03.06.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез процесуален представител ст. инсп. Б. З., против определение № 1240 от 08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2426/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4779/2025 г. по описа на ВКС, III г. о. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданска колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 14766/03.06.2025 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител ст. инсп. Б. З., против определение № 1240 от 08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2426/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което по реда на чл. 77 ГПК, КОНПИ е осъдена да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 8674,92 лева, съразмерно на интереса по частично оттеглената въззивна жалба равняващ се на 433 746,22 лева, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Определение № 1240 от 08.05.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2426/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, не подлежи на обжалване, независимо от указаното в него. Определението по чл. 77 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. То не попада сред определенията, посочени в обхвата на чл. 274, ал. 1 ГПК, тъй като нито прегражда развитието на делото, нито в закона изрично е предвидена неговата обжалваемост – така определение № 859 от 19.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6691/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 202 от 7.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1523/2019 г. на ВКС, III г. о., определение № 2871 от 10.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1835/2024 г. на ВКС, II г. о. и др. Средството за защита срещу произнасянето по реда на чл. 77 ГПК е уредено в чл. 248 ГПК – посредством подаването на молба за изменение на съответния съдебен акт в частта за разноските. Подадената частна жалба е била преценена от съда като искане за изменение на определението за осъждане на Комисията да заплати държавна такса за въззивното производство на основание чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ, по което е налице произнасяне с определение по чл. 248, ал. 3 ГПК – определение № 2703 от 17.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2426/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. В обобщение, настоящият състав намира, че подадената частна жалба се явява процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение