Определение № 4787 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1590/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Томанов от гр. София, чрез адв. Стоянов против Определение № 11362/21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 5541/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неговата неправилност. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът - Министърът на енергетиката, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С обжалваното определение Административен съд София-град е оставил без разглеждане искането на частния жалбоподател да бъде отменен „индивидуалния административен акт на министъра на енергетиката, представляващ изразено с бездействие волеизявление на административен орган, с което се засяга законния му интерес дяловото разпределение на блок 13 да се извършва в съответствие с Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването“. Съдът е приел, че искането е недопустимо, като е изложил подробни съображения в подкрепа на правните си изводи. Определението е валидно, допустимо и правилно. От преписката се установява, че частният жалбоподател е сезирал министъра на енергетиката с искане за извършване на проверка чрез лицата по чл. 77, ал.1 т.1 от Закона за енергетиката за установяване на нарушения на Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. От доказателствата по делото е видно, че то е било прекратено, след което с определение на ВАС е върнато на същия състав с указания. С Разпореждане от 08.02.2023 г., съдът е оставил жалбата без движение, с указание за отстраняване на нередовности в нея, свързани с обосноваване на правен интерес. В отговор на указанията, с молба от 20.02.2023г. и от 05.05.2023г. са представени доказателства за правен интерес от оспорването и за лицето, извършващо дяловото разпределение. Жалбоподателят е посочил, че в друго съдебно производство е установил, че има издадена Заповед № Е-РД-16-712/08.12.2022г. на министъра на енергетиката за извършване на извънредна проверка на „Техем сървисис“ ЕООД относно дяловото разпределение за имота му, за която е съставен констативен протокол от 23.12.2023 г. От съдържанието на представените с молбата на пълномощника на министъра на енергетиката документи, е установено, че по подадено искане с вх. № Е-94-00-426 от 07.07.2021 г. от В. Томанов, в което е отправена молба към министъра на енергетиката да бъде извършена проверка на дяловото разпределение на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, находяща се в гр. София, [жк], [улица], [адрес], за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г., контролните органи на министъра на енергетиката са извършили такава проверка, а Томанов е бил уведомен за резултатите от нея с писмо с изх. № Е-94-00-426 от 01.09.2021 г. от директора на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ (дирекция СЕУКС) в Министерството на енергетиката. Правилно съдът е приел, че съдебното производство по чл. 256 АПК има за цел да осигури защита на гражданите срещу неоснователни бездействия. Съгласно цитираната разпоредба бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането. В контекста на тази разпоредба фактическите действия, чието неизвършване се навежда като неоснователно, следва да имат за адресат жалбоподателя, а задължението, посочено в закона също да бъде по отношение на жалбоподателя. В конкретния случай не са изпълнени условията на чл. 256 АПК, жалбоподателят не е страна в конкретно материално административно правоотношение, което да се развива между него и министъра на енергетиката, поради което същият няма правен интерес от оспорването на твърдяното бездействие. Правилно съдът е приел, че искането на Томанов има характер на сигнал за упражняване на правомощията на министъра на енергетиката по чл. 75 от ЗЕ. Производствата по сигналите са уредени в АПК - и правилата на кодекса са специални спрямо защитата срещу неоснователните действия или бездействия. Следва да се отбележи, че не е налице противоречие в произнасянето на съда с Определение № 8339 от 29.09.2022 г. по адм. дело № 8631/2022 г. и с Определение № 9115 от 18.10.2022 г. по адм. дело № 8535/2022 г. по описа на ВАС, по които жалбоподател също е В. Томанов, тъй като се касае за правни основания и искания на страните, които са били различни и съдът е следвало да се съобрази с тях, като им даде съответната правна формулировка. В настоящият случай, това вече е сторено, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд, състав на Трето отделение,