Определение № 28 от 26.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 140/2016 г.

Хасковският окръжен съд е повдигнал пред ВКС спор за подсъдност с Димитровградския районен съд, основан на чл.44 НПК и отнасящ се до частното наказателно дело, което последният му изпратил, за реабилитация (по глава тридесет и четвърта, раздел ІІ, от НПК). Спорното дело е било първоначално образувано в ДРС по молба за реабилитация от осъдено лице (чл.434, ал.1 НПК), която съдът възприел като подадена с оглед на чл.433, ал.2 НПК – осъдено е било с няколко присъди от различни съдилища, между които и ДРС; съдът е преценил обаче, че не той е наложил най-тежкото от наказанията на осъдения, а ХОС. ХОС на свой ред се е съгласил с констатацията, че най-тежкото наказание по присъдите на молителя е наложено от него, но съобразил, че присъдата му е нова (въззивна) и постановена след отмяната на оправдателна присъда, която ДРС издал като първа инстанция; съобразил също така, че по силата на чл.433, ал.1 НПК решаващата подсъдност в случая е първоинстанционната, а не второинстанционната (въззивната). Според прокурора при Върховната касационна прокуратура, взел участие в сегашното дело, спорното дело е подсъдно на ДРС. ВКС също намери делото за подсъдно на ДРС. Законосъобразно е разбирането на ХОС. Правилно е тълкуването, че чл.433 НПК урежда първоинстанционната подсъдност на делата за реабилитация съответно на първоинстанционната подсъдност на делото за престъплението, наказанието за което е от значение за реабилитацията. Логично е особеното производство във връзка с реабилитацията - щом обслужва последици от наказателната отговорност – да е съобразено именно с правилата, които уреждат подсъдността на делата за тази отговорност. Ръководен от изложеното, ВКС-І н.о.