Определение № 14 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 653/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба на В. С. М. от гр. С., подадена от пълномощника му адв. В, срещу определение на Софийски градски съд, БО, І възз. с-в, от 14.08.2009г. по ч.гр.д. № 7656/2009г., с което е оставена без уважение молбата, подадена от В. С., за отмяна по чл. 423 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановена по гр.д. № 17733/2009г. на Софийски районен съд, 66 с-в. Върховният касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима поради следните съображения: Производството по чл. 423 ГПК е извънинстанционно производство за отмяна на заповед за изпълнение, каквото е и първоначалното заглавие на правната уредба. Заглавието е изменено /ДВ бр. 50/2008г., в сила от 1.03.2008г./ на „Възражение пред въззивния съд”, като не достатъчно прецизно, тъй като заповедта не се отменя. Основанията за отмяна са свързани с лишаване на длъжника от възможността да оспори вземането. Поради това когато са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 ГПК и съдът приеме възражението, се възстановява положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражение по чл. 414 ГПК в срок. В производството по чл. 423 ГПК за отмяна при наличието на изчерпателно изброените в чл. 423, ал. 1 ГПК хипотези, свързани с редовното връчване на заповедта за изпълнение и наличието на особени непредвидени обстоятелства, които са препятствали подаването на възражение по чл. 414 ГПК, съдът не действа като въззивна инстанция. ` По изложените съображения частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение