Определение № 60389 от 05.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2201/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба /наименована частна жалба/ на Е. Г. Г. чрез пълномощника му адвокат Р. А. против определение № 260217 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3338/2020 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е обезсилено решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 2385/2016 г. на Районен съд-Стара Загора в частта за осъждане на Л. Г. Г. да заплати на Е. Г. Г. сумата 14 880.85 лв., представляваща 1/2 от общата стойност на извършени подобрения и разноски за апартамент № 33 в [населено място],[жк][жилищен адрес] и искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 16068.13 лв., както и в частта, с която Л. Г. Г. е осъден да заплати държавна такса в полза на бюджета на съда в размер на 595.23 лв. и на Е. Г. Г. разноски в размер на 200.00 лв. Е. Г. Г. атакува съдебния акт в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено за сумата 6968.88 лв. с довод, че в тази част същото е било влязло в сила. Л. Г. Г. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат С. Ч., с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: С първоинстанционното решение е уважен за сумата 14 880.85 лв. и отхвърлен за разликата до 16068.13 лв., предявения от Е. Г. Г. против Л. Г. Г. във втората фаза на производство за съдебна делба облигационен иск за заплащане на подобрения и разноски за делбен имот. Това произнасяне на Районен съд-Стара Загора е било атакувано с въззивна жалба от Л. Г. Г. в частта, с която искът е уважен. С решение № 74 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 1331/2018 г. Окръжен съд-Стара Загора е отменил първоинстанционното решение за разликата над сумата 6968.88 лв. до сумата 14 880.85 лв., относно държавната такса и присъдените разноски между страните и е отхвърлил иска в тази част. Това решение е обжалвано само от ищеца Е. Г. Г.. С решение № 118 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 799/2020 г. на ВКС, I гр.о. е обезсилено решение № 74 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 1331/2018 г. Окръжен съд-Стара Загора в обжалваната част, с която искът на Е. Г. Г. против Л. Г. Г. е отхвърлен за разликата над сумата 6968.88 лв. до сумата 14 880.85 лв. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за предприемане на действия по отстраняване нередовности на исковата молба. При новото разглеждане на делото Окръжен съд-Стара Загора е постанови атакуваното в настоящото производство определение, с което е обезсилил изцяло първоинстанционното решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 2385/2016 г. на Районен съд-Стара Загора, постановено по облигационния иск и е върнал исковата молба. Доколкото в настоящото производство този съдебен акт се обжалва само в частта относно сумата 6968.88 лв., то следва, че за разликата над тази сума въззивното определение № 260217 от 12.02.2021 г. по гр.д. № 3338/2020 г. на Окръжен съд-Стара Загора е влязло в сила. Преди да разгледа сочените от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав констатира, че е налице служебно приложимото основание по чл.280, ал.2, предл.второ ГПК за допускане на касационно обжалване с цел преценка допустимостта на произнасянето на въззивния съд в обжалваната част като постановено спрямо влязъл в сила съдебен акт. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение