Определение № 2502 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 902/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния представител гл.инспектор В. П., против определение № 582 от 23.12.2025г. по в.гр.д.№ 156/2025г. на Бургаския апелативен съд. С това определение е оставена без уважение молбата на Комисията с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 150/19.08.2025г. в частта, с която КОНПИ е осъдена да плати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер 4 384 лева. Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилност и необоснованост на определението и иска отмяната му. Позовава се на разпоредбите на чл.154, ал.3 от ЗОНПИ и чл.84, ал.1 от ГПК, последната приложима субсидиарно според препратката на чл.159 от ЗОНПИ и счита, че след като действията на КОНПИ са израз на публична власт по отношение на незаконно придобитото имущество по исковете по чл.153 от ЗОНПИ не следва да заплаща държавна такса. Ответниците по частната жалба Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира частната жалба за процесуално допустима-подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По отношение на основателността й, съдът приема следното: С решение № 150/19.08.2025г.по в.гр.дело №156/2025г. Бургаският апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него от КОНПИ решение № 27/16.01.2025г. по гр.дело № 1747/2022г. на Бургаския окръжен съд за отхвърляне исковете на Комисията против Р. М. К., С. Т. К. и П. В. Р. за отнемане на незаконно придобито имущество. Предвид постановения резултат, съдът е осъдил КОНПИ да плати на бюджета на съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер 4 384 лева. С молба по чл. 248 ГПК Комисията е поискала да бъде изменено решението в частта, с която е осъдена да плати държавна такса, като е застъпила тезата, че не дължи заплащането й защото държавните учреждения не дължат държавна такса, когато чрез осъществяването на възложената им от държавата функция защитават интереси от по висш порядък. С обжалваното пред ВКС определение въззивният съд е оставил молбата на КОНПИ без уважение. Посочил е, че в случая след като изходът от обжалването на отхвърлителното първоинстанционно решение не е благоприятен за Комисията, именно тя, на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ следва да плати и държавната такса, която според закона не се дължи предварително (чл.154, ал.3 от ЗОНПИ), но се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото. Извън това, в чл. 158, ал. 4 и ал. 5 от същия закон се съобразява, че при постигната спогодба държавната такса за производството се определя върху сумата, за която са се споразумели страните и се поема от тях поравно, а разноските за производството остават в тежест на всяка, както са направени. Анализът на разпоредбите според АС-Бургас води до категоричния извод, че в специалния закон, уреждащ правната материя по отнемането на незаконно придобито имущество в полза на държавата, последната не е освободена от внасянето на държавна такса за производството според изхода на делото. Въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС в посочения смисъл. Допълнил е, че действително чл.159 от ЗОНПИ предвижда, че за неуредените от специалния закон въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК, т.е. и чл.84, ал.1 от ГПК, на който се позовава Комисията и е развил подробни съображения защо този текст, освобождаващ държавните учреждения и институции от внасянето на държавна такса по чл. 84, т. 1 от ГПК, не намира приложение в производството по ЗОНПИ. Посочил е и, че в подкрепа на това, че КОНПИ дължи държавни такси в производството по отнемане на имущество са и разпоредбите на чл. 158, ал. 4 и ал. 5 от ЗОНПИ, тъй като не съществува правна логика, която да възлага на Комисията задължението да заплаща държавна такса единствено при постигната в производството спогодба. Съставът на ВКС намира, че определението е правилно и законосъобразно, тъй като съображенията на АС-Бургас за дължимост от КОНПИ на държавната такса с оглед изхода на спора във въззивното производство се основават на закона и на трайната практика на ВКС. Тази практика - определение № 4090/17.09.2024г. по ч. гр. д. № 3426/2024г., определение № 50257/07.06. 2023г. по гр. д. № 3297/2022г. на IV ГО, определение № 2810/03.10.2023г. по ч. гр. д. № 3705/2023г. и определение № 50257/7.06.2023г. по гр. д. № 3297/2022г.-всички на IV ГО и др., както и решение № 3/08.07.2008г. по конст. дело № 3/2008г. на КС е формирана по тълкуването и приложението на действащия ЗОНПИ (с предходно заглавие ЗПКОНПИ), съдържащ изрични специални правни норми, регламентиращи плащането и присъждането на държавната такса в производството по този специален закон – чл. 154, ал. 3, чл. 157, ал. 2 и чл. 158, ал. 4 от ЗОНПИ, и дерогиращи приложението на общата разпоредба на чл.84, т.1 от ГПК, както това е изрично и подробно разяснено в определенията на ВКС. Посочено е, че според разпоредбата на чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ комисията-ищец е освободена от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. – при подаването на жалби (въззивна, касационна, частна). Съгласно изричния текст на разпоредба на чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ обаче, дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на материалноправния спор– възлага се в тежест на ответника при уважаване на иска за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото от него имущество, респ. – възлага се в тежест на комисията-ищец при отхвърляне на иска. Това следва и от същността на държавната такса, която е финансово плащане със задължителен характер, налагано едностранно от държавата. Тя е плащане в полза на държавния бюджет от конкретно физическо или юридическо лице, заради това, че е предизвикало действието на държавен орган в свой интерес или му е предоставена исканата услуга. Съдебната такса има и възпиращ ефект-за ограничаване на неоснователните искания, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент. Неоснователен е доводът на Комисията, че е освободена от плащане на държавната такса по силата на чл. 84, т. 1 от ГПК. Комисията е публично държавно учреждение, но вземането, предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно, като следва да се съобрази и изразеното в цитираното решение на Конституционния съд по конст. д. № 3/2008г. на КС, че законодателната преценка за освобождаване от заплащане на държавни такси на основание чл. 84 от ГПК се определя не от вида правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОНПИ Комисията не брани такива интереси от по-висша степен, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество очевидно няма публичноправен характер. Доводът в жалбата, че отнетото имущество става публична държавна собственост, също е неоснователен. Само имуществото, отнето с влязло в сила решение, става държавна собственост и то едва, след като съдебният акт се стабилизира, т. е. занапред. Безспорно също така, само по себе си положителното решение по чл. 157, ал. 1 от ЗПКОНПИ не дава на отнетото от държавата имущество статут на публична държавна собственост. В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд в обжалваното пред ВКС определение. В заключение КОНПИ дължи, на основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ, плащане на държавните такси по делото, включително тази за въззивното производство, предвид постановения с въззивното решение резултат – отхвърлянето на предявения иск. Поради изложеното определението на Бургаския апелативен съд следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение