Решение № 4069 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 675/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" ( ДФЗ), чрез юрисконсулт Недялкова, срещу Решение № 10769/01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2045/2025 г. по описа на Административен съд ( АС) – Пловдив. Решението се обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.209 т.3 от АПК. Развити са доводи, че непредставянето на декларация за произведена продукция в срока по чл.32 ал.6 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания ( Наредба №3/17.02.2015г.) определя заявените парцели като недопустими за подпомагане, доколкото и липсва техническа възможност след изтичането на срока такава декларация да се генерира от Интегрираната система за администриране и контрол ( ИСАК). Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд и отхвърляне на жалбата на „Ивко – 2014“ ЕООД срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба – „Ивко-2014“ ЕООД, чрез пълномощник, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението на АС Пловдив. Претендира разноски за касационната инстанция, като представя доказателства за извършването им. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Делото е във фаза на втора касация, след като с решение № 8663/15.09.2025г. по адм. дело № 3912/2025 г. на Върховен административен съд, пето отделение, е отменено Решение № 1369/13.02.2025г. по адм. д. № 1812/2024г. на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда и излагането на мотиви относно съответствие на акта с приложимите материално правни норми, съобразявайки приетите по делото доказателства. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е било Уведомително писмо с Изх. № 02-160-2600/1796#6 от 11.06.2024 г. на Зам.- изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 в частта, с която на „Ивко-2014“ ЕООД е отказано подпомагане в размер на 24781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ – СЗ – КЛЧ. В изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция, от фактическа страна първоинстанионният съд е приел за установено, че със Заявление за подпомагане 2021 с УИН 16/180621/24804 от 11.05.2021г., от “ИВКО 2014“ ЕООД са заявени за подпомагане по схема за единно плащане на площ (СЕПП); по схема за преразпределително плащане (СПП); по схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); както и по СЗ-КЛЧ, общо 2 парцела (БЗС), с площ от 14,75 ха и култура “картофи“ (код 150000), съгласно Таблица на използваните парцели 2021 и Таблица на заявените площи по схеми и мерки 2021. На 04.02.2022г. в П. М. И. - управител на “ИВКО 2014“ ЕООД подал в Областна дирекция - Пловдив ДФЗ заявление с вх. № 02-161-2600/124, според което, поради заболяване същият е изпуснал срока за подаване на фактури за реализирано количество картофи за кампания 2021г. Към заявлението са приложени копия на общо 33 броя данъчни фактури, издадени от “ИВКО 2014“ ЕООД към трети лица за периода от 28.06.2021г. до 17.12.2021г., с предмет на доставките “картофи“, “картоф. пресен“, както и “включен транспорт [рег. номер]“., амбулаторен лист и болничен лист. Съдът е приел, че представените медицински документи към заявлението: Амбулаторен лист № 1751 от 01.02.2022г., издаден от д-р Л. К. за извършен първичен амбулаторен преглед на П. М. И., както и болничен лист №Е20213509325, издаден на 01.02.2022г. от “Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – доктор Л. Кирева“ ЕООД, удостоверяват, че на същия е поставена диагноза [диагноза], след анамнеза, установяваща [заличен текст] вследствие на което е предписан режим на лечение - домашен-амбулаторен и отпуск за временна нетрудоспособност от 24.01.2022г. до 04.02.2022г. С УП с изх. № 02-160-2600/1796 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ на “ИВКО 2014“ ЕООД било отказано изплащането на субсидия в размер на 24 781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 за кампания 2021 по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци -картофи, лук и чесън (СЗ-КЛЧ). С решение № 1369/13.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1812 по описа за 2024г. на Административен съд – Пловдив посоченото УП с изх. № 02-160-2600/1796 от 13.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е отменено и преписката била върната за ново произнасяне от административния орган. За да отмени УП съдът приел, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът издаден при съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, установени от разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, предвид непосочването на фактически и правни основания, послужили за издаването му. Последвало издаването на УП изх. № 02-160-2600/1796 от 11.06.2024 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на „Ивко-2014“ ЕООД е отказано подпомагане в размер на 24781,77 лв. по заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН) 16/180621/24804 по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /картофи, лук и чесън/ – СЗ – КЛЧ. В таблица 4 на посоченото УП като причина за отказаното подпомагане е посочено неподадена декларация по чл.32, ал.6 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., с пояснение под таблицата, че ДФЗ не изплаща финансова помощ на кандидатите по схемите по чл.30б от Наредба №3 от 17.02.2015 г., които не са подали декларация по образец за произведената продукция до 31.01.2022 г. По жалба на „Ивко-2014“ ЕООД АС Пловдив се е произнесъл с решение 1369/13.02.2025г. по адм. д. № 1812/2024г., с което отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на АС Пловдив е отменено с вече посоченото решение по адм. д. № 3912/2025г. на Върховен административен съд. При така установеното от фактическа страна решаващият съд е обосновал, че съгласно чл.32 ал.6 от Наредба №3/17.02.2015г. в периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, кандидатите за подпомагане представят документите по ал. 1, а именно - декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация, лично или чрез представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, в съответните областни дирекции на ДФЗ. Съобразно задължителните указания на касационната инстанция, съдът е тълкувал посочената разпоредба съвместно с нормата на чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 640/2014 на Европейския парламент и на Съвета, според която, с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 4, подаването на заявление за помощи или искане за плащане в съответствие с настоящия регламент след крайната дата за такова подаване, определена от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент (ЕС) № 1306/2013, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която бенефициерът би имал право, ако заявлението е било подадено в срок. При тази правна регламентация АС Пловдив приел, че представянето на документите за реализираната продукция от жалбоподателя и изискуемата декларация със закъснение от 3 (три) дни не представлява основание за направеното намаление от 100% на заявена за подпомагане сума, тъй като такова основание не е предвидено в действащото законодателство на Република България, нито пък е предвидено в правото на Европейския съюз. Съдът указал, че при представени доказателства за реализирана продукция от заявените за подпомагане площи ДФЗ е бил длъжен да ги съобрази, като извърши преценка дали отговарят на изискванията по чл. 32, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., както и доказват ли добив, над минималния, съгласно Приложение № 5 към чл.29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в, 31 и 32 от Наредба № 3/17.02.2015г., респ. и дали заявените за подпомагане площи по схема СЗ-КЛЧ подлежат на подпомагане, съгласно чл.30б, ал.2, т.4 от Наредба № 3/17.02.2015г. Като резултат първоинстанционният съд отменил обжалваното УП и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с представените доказателства за реализирана продукция и прилагане относимите материалноправни норми, вкл. и на чл.77, ал.1, т.2, б. “г“ от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за неприлагане на административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по §1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал събраните в производството доказателства и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, като въз основа на тях е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, в оспорената му част. Условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи по схема СЗ-КЛЧ са подробно описани в Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. Съгласно чл. 30б, ал. 1 от Наредба № 3 право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци - полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци - оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Според ал. 2 на същата разпоредба заявените площи подлежат на подпомагане, когато са заети с картофи, лук и чесън и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от картофи, лук и чесън, се считат за наддекларирани. Съгласно т. 4 на ал. 2 от посочената разпоредба, заявените площи от кандидатите по схемата подлежат на подпомагане, когато през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън съгласно Приложение № 5 от наредбата. Съгласно чл. 32 от Наредба № 3 кандидатите по схема СЗ-КЛЧ, както е в конкретния случай, удостоверяват добиви от заявените площи за заявената култура, като представят декларация и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, които доказват нейната реализация. В чл.32 ал.6 от Наредба №3/17.02.2015г. е посочен срока, в който кандидатите за подпомагане следва да представят декларация и опис по образец за произведената продукция, както и документи за реализацията й, а именно в периода от 1 до 31 януари на годината, следваща годината на подаване на заявлението. Представянето на тези документи, съгласно чл.30б ал.4 от посочената Наредба, за получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане картофи, кромид лук и чесън, е от значение за определяне на "размерът на помощта по схемата". Именно поради това, при преценката за последиците от закъснението при представянето на декларацията и описа по образец и доказателства за реализация на продукцията е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Регламент /ЕС/ 640/2014 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно която, с изключение на случаите на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, посочени в член 4, подаването на заявление за помощи или искане за плащане в съответствие с настоящия регламент след крайната дата за такова подаване, определена от Комисията въз основа на член 78, буква б) от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, води до намаление от 1 % за всеки работен ден на сумата, на която бенефициерът би имал право, ако заявлението е било подадено в срок. Ако такова закъснение възлиза на повече от 25 календарни дни, заявлението или искането за плащане се считат за недопустими и на бенефициера не се предоставят помощ или подпомагане. Без представянето на тези доказателства, различни от представяните със заявлението за подпомагане, бенефициерът не би получил плащане, но при късното им подаване, както правилно е приел първоинстанционният съд, се прилагат последиците на „Късно подаване“, предвидени в чл.13 пар.1 от Регламент /ЕС/ 640/2014. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Изводите на решаващия съд, обосновали приложението на чл.13 от Регламент /ЕС/ 640/2014 и на чл. 77, ал. 1, т. 2, б. "г" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, за неприлагане на административни санкции, когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по § 1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина, са в съответствие с представените пред ДФЗ доказателства, удостоверяващи основателна причина за закъснението - амбулаторен лист, болничен лист, както и 33 броя фактури за реализирана продукция, които в нарушение на закона не са взети предвид от административния орган. Наличието на технически пречки за генериране на декларацията и опис по образец, след изтичането на срока по чр.32 ал.6 от Наредбата за подаването им, не следва да имат за последица несъобразяване на предвидените за посочване в тях обстоятелства, след като същите са установени с представени от бенефициера документи, установяващи реализиран на пазара добив от допустимите за подпомагане площи. С оглед горното настоящият състав приема, че обжалваното решение е постановено при липсата на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 300 евро, който размер съдът не намира за прекомерен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение