Решение № 3407 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 499/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Н. Р. против решение № 12696/19.11.2025г. постановено по адм. д. № 1910/2025г. по описа на Административен съд Варна. С решението е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед № 484з-3800/24.7.2025 г. издадена от директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т.3 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността командир на отделение в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ от Зонално жандармерийско управление-Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил попълнил делото с поискани от касатора доказателства – експертиза, която да установи дали приеманите от него медикаменти могат да повлияят върху резултатите от изследването на кръвта му. Не било установено „уронването на престижа на службата“. Касаторът не бил дал негативен пример на останалите служители и на гражданите. Съдът не бил съобразил факта че дисциплинарно-наказващият орган е дал правна квалификация на деянието, което всъщност било правомощие на съда. Моли отмяна на решението и на оспорената заповед, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Заявява претенции за разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните, по време на проведеното дисциплинарно производство, доказателства. Обсъдил ги е в тяхната съвкупност и е достигнал до извод, че Р. е извършил описаното в оспорената заповед деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което правилно е квалифицирано от дисциплинарно-наказващия орган и за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Решението е правилно. Неоснователни са доводите, свързани с липсата на „уронен престиж“ на службата. Отговор на този въпрос, ясно се съдържа в мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОСС. Според тези мотиви, /съобразени със сега действащия ЗМВР/, елемент на фактическия състав на нарушението на служебната дисциплина по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР е не деянието като административно нарушение или престъпление, а негативната морална оценка която обществото дава на извършеното от държавния служител. За целите на дисциплинарното производство е достатъчно, че с деянието е нарушен установеният обществен ред в държавата и поведението се оценява като несъвместимо с морала. Шофирането след употреба на алкохол, макар и не в работно време може да се прецени като поведение, несъвместимо с морала и е основание за дисциплинарна отговорност по чл. 203 ал. 1 т. 13 от ЗМВР, тъй като подобно поведение е уронващо престижа на службата. Обществото ни има изградено ясно отрицателно отношение към шофиране на МПС след употреба на алкохол поради изключителната степен на обществена опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици. Това съответства на обществената нагласа за дисциплиниране на шофьорите с цел същите да бъдат мотивирани към отговорно поведение. Обществото реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители с полицейски правомощия. Задача на МВР и в частност на всеки служител е защита на обществения ред, правата и свободите на гражданите, опазването на техния живот, здраве и имущество. Шофиране след употреба на алкохол /което в случая е установено по несъмнен начин/ демонстрира липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора, чийто професионален дълг изисква да служат на обществото и с поведението си да дават личен пример. Във връзка с поставения от касатора въпрос, дали всяко управление на МПС след употреба на алкохол е такова което уронва престижа на службата, настоящата инстанция намира, че отговорът е положителен. Този извод се подкрепя и от изложените в т. 4 от посоченото по-горе тълкувателно постановление мотиви. Под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Изрично е подчертано, че е достатъчно действията полицейския служител да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. В този смисъл не е необходим разпит на такива лица, които да изразят своето мнение дали считат престижа на МВР за уронен. Неоснователно е възражението на касатора, че е допуснатото процесуално нарушение като не е назначена исканата от касатора експертиза. Нито в проведеното дисциплинарно производство, нито пред съда са представени доказателства, че г-н Р. е приемал предписаните му на 14.2.2025 г. в 17:00 часа медикаменти, за да възникне нуждата от изследване на тяхното евентуално влияние върху изследването на клъвната му проба. Посочвайки приложимата според него правна норма, дисциплинарно наказващият орган не е нарушил закона, напротив изпълнил е изискването на чл. 210, ал. 1 ЗМВР изискващ в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание задължително да бъдат посочени разпоредбите, които са нарушени. Административен съд – Варна е постановил правилен, валиден и допустим съдебен акт, който не следва да бъде касиран. В полза на Министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 105,- евро, а за производството пред Административен съд Варна, разноски в полза на министерството са вече присъдени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,