Решение № 684 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9614/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Т. Запрянова против Решение № 6945/12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1208/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. В жалбата са наведени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира за направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касацията. Ответникът – Б. М. Ю., чрез адв. Челебиев в съдебно заседание заявява неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира за разноски в настоящото производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанието посочено в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна е установено, че Б. М. Ю. е подала заявление с вх. № 2113-26-661 от 25.04.2023 г., по описа на ТП на НОИ – Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. На 03.06.2023 г. и 07.06.2023 г. били издадени удостоверения образец УП-15 за наличие на осигурителен стаж, като е постановен отказ за издаване на такова удостверение за наличен стаж за времето 01-02. 1991 г; 11.1991-12.1991 г. 01-05.1993 г., тъй като същата не фигурирала във ведомостите за заплати. Били представени удостоверения УП-30 и копие на трудовата книжка на жалбоподателя. Въз основа на установеното на нечетлива дата с Разпореждане на ръководител на „Пенсионно осигуряване с № 5703118476/2140-26-775 било отказано отпускането на личния пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като Ю. не била навършила изискуемата възраст и нямала необходимия стаж. Това разпореждане като необжалвано влязло в сила. Б. М. Ю. е подала ново заявление с вх. № 2113-26-2488 от 19.12.2024 г., по описа на ТП на НОИ – Хасково, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след навършването на възрастта от 67 години като приложила документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход. След анализ на представените с предходното и настоящо заявление, доказателства (удостоверения, записи в трудови книжки и служебни справки) бил изготвен опис на осигурителен доход, от където се установява, че лицето имало осигурителен стаж от 17 г. и 23 дни, от който като действителен се зачитали 12 г. 6 м. и 3 дни, а недостигащ по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 КСО - 19 г. 5 м. и 7 дни. Представени били и удостоверения за раждане на У. Ю. М., М. Ю. М., Т. Ю. М., от които се установява, че същите са родени съответно на: [дата]; [дата]; [дата]. С разпореждане [номер]/2140-26-320/15.04.2025 г. ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на заявлението за пенсия – 19.12.2024 г., Б. М. Ю. има навършена възраст - [възраст], и осигурителен стаж, положен за периода от 12.01.1975 г. до 18.07.1994 г. с прекъсване – 17 г., 00 м. и 23 дни от трета категория труд, от които действителен осигурителен стаж - 12 г., 06 м. и 03 дни, тъй като имала зачетен осигурителен стаж като неработеща майка за времето от 12.01.1975 г. до 12.12.1976 г. (01 г.) и от 16.10.1984 г. до 01.04.1987 г. с продължителност 02 г., 05.м. и 15 дни, но същият не бил признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО, както и зачетения стаж за периода от 12.12.1992 г. до 17.06.1993 г. – 06 м. 05 дни и за периода до 18.07.1994 г. – 07 месеца за времето, в което е получавала обезщетение за безработица не е бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение № 1012-26-206-1/20.05.2025 г. е отхвърлил жалбата на Б. М. Ю. срещу посоченото разпореждане. В мотивите на това решение е посочено, че лицето не отговаряло на изискванията по чл. 68, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 КСО. Изложени са подробни съображения, че зачетеният осигурителен стаж на заявителя за посочения по-горе период не бил действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО. Формиран е извод, че Б. М. Ю. няма право на пенсия и по условията на чл. 68, ал. 3 КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала - 12 г., 06 м. и 03 дни. С Решение № 6945/12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1208/2025 г., Административен съд – Хасково е отменил Решение № 1012-26-206-1/20.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-320/15.04.2025 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково, изпратил е преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление с вх. № 2113-26-2488 от 19.12.2024 г. при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението и е осъдил ТП на НОИ Хасково да заплати разноски по делото в размер на 610,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че като не е зачел периода на майчинството като действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, пенсионният орган е издал административен акт в нарушение на материалния закон - чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО във връзка с чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, както и приложимите към процесния период чл. 80 от Правилника за приложение на Закона за пенсиите (отм.), тъй като стажът е положен именно при действието на този текст. С процесното решение административният съд посочва, че относимо към случая са разпоредбите на Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (р. II, т. 9, абзац четвърти и пети), съгласно която времето за бременност, раждане и отглеждане на деца от неработещи жени-майки се признава за трудов стаж, и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, с която са дадени допълнителни указания по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 61/1967 г. В сила била и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения ЗП. Цитирани са и законодателните решения касаещи правата на „неработещите“ жени-майки - чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 51 от 1984 г., Според сега действащата уредба на чл. 9, ал. 7, изр. Първо от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. С оглед на горните мотиви първоинстанционният съд е приел, че спорният стаж от 3 години, 5 месеца и 15 дни следва да бъде зачетен като действителен осигурителен стаж. Решението на директора на ТП на НОИ Хасково е отменено, а преписката е върната на органа за извършване на нова преценка относно наличието на предпоставките за отпускане на пенсия на лицето съгласно указанията дадени с решението. Настоящият състав на Върховния административен съд счита, че не следва да изоставя наложената константна съдебна практика, тъй като същата е в съответствие с точното тълкуване на закона. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Дефиниция на понятието "действителен стаж" е дадена в § 1, т. 12 от ДР на КСО и съгласно нея действителен стаж е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В своята съдебна практика Върховният административен съд е приел, че осигурителният стаж при ползването на майчинството като осигурен социален риск е приравнен на осигурителния стаж при фактическото полагане на труд. Уредените в текста на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 хипотези не правят разграничение за изчисляване на стажа в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО и чл. 68, ал. 3 КСО. Незаконосъобразно пенсионните органи не са съобразили и действалите към онзи момент материалноправни норми, регулиращи свързаните с видовете отпуск по майчинство отношения - чл. 80 от ППЗП (отм.), съгласно които за трудов стаж по смисъла на отменения Закон за пенсиите се зачита и времето, прекарано в законоустановения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ, какъвто е и отпускът по майчинство. Видно от Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), в сила и по време на отпуските по майчинство на Ю., времето на бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. В подкрепа на горните изводи Върховният административен съд тълкува и смисъла на нормата на § 9, ал. 1 ПЗР на КСО, където изрично е разписано, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Застъпената обратна теза от органите на НОИ да не се зачита за действителен осигурителен стаж на лицето, времето през което Ю. е била в отпуск по майчинство, противоречи на специалните разпоредби на чл. 14 и чл. 47, ал. 3 от Конституцията на Република България. (Решение № 1733 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2023 г., VI о., Решение № 7587 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7701/2023 г., VI о., Решение № 8637 от 10.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4330/2024 г., VI о.) Обосновано и при точно тълкуване и прилагане на материалния закон, административният съд е преценил, че през разглежданите периоди от време: от 12.01.1975 г. до 12.12.1976 г. и от 16.10.1984 г. до 01.04.1987 г. с продължителност общо 03 г., 05.м. и 15 дни, лицето е било в отпуск по майчинство, което време следва да му се признае при изчисляване на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 3 от КСО като действителен осигурителен стаж. Не са налице твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответника по касация следва да се присъдят претендираните разноски по делото в размер на 850,00 лв., уговорени и заплатени по Договор за правна защита и съдействие № 72/12.11.2025 г. Същите не се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната адвокатска помощ. Тези разноски следва да се присъдят след превалутирането им в евро - 434,60 на основание чл. 4, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение