Определение № 416 от 18.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3605/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по подадена от Н. Я. Х. в качеството му на [фирма]- [населено място] частна жалба срещу определение № 193 от 01.06.2015 г. по гр.д.№ 2570 от 2015 г. на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Х. молба за отмяна по чл.303 ГПК на определение № 1507 от 27.11.2014 г. по гр.д.№ 42 от 2014 г. на Смолянския окръжен съд, потвърдено с определение № 2423 от 17.12.2014 г. по ч.гр.д.№ 1473 от 2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което на основание чл.78, ал.4 ГПК молителят Н. Х. е осъден да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 3000 лв. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. В писмен отговор от 02.07.2015 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [фирма] оспорва същата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение счита следното: С обжалваното определение на ВКС, Четвърто г.о. е оставена без разглеждане като недопустима молба за отмяна на определение за осъждане на молителя за съдебни разноски. За да се произнесе относно основателността на подадената частна жалба срещу това определение, настоящият състав на ВКС следва да се произнесе преди всичко относно това дали е допустима отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК на съдебни определения. Тъй като по този въпрос има образувано тълкувателно дело № 7 от 2014 г., т.6 на ОСГТК на ВКС, на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК във връзка с чл.292 ГПК настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на това тълкувателно решение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение