Решение № 15116 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2009 г.

Решение № 15116 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9775/2009 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Таня Кирилова Янакиева от гр. Суворово срещу решение № 874/26.05.2009 г. по адм. д. № 1146/2008 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу РА № 0303282/5.02.2008 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 158/24.04.2008 г. на ДД "ОУИ" - Варна, за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), както следва: за 2001 г. в размер на 244, 68 лв. и лихва в размер на 183, 70 лв.; за 2002 г. в размер на 660, 10 лв. и лихви в размер на 406, 33 лв.; за 2003 г. в размер на 3208, 20 лв. и лихви в размер на 1563, 40 лв.; за 2004 г. в размер на 15267, 00 лв. и лихви в размер на 5518, 47 лв.; за 2005 г. в размер на 2450, 50 лв. и лихви в размер на 583, 87 лв.; за 2006 г. в размер на 567, 90 лв. и лихва в размер на 59, 63 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответната страна - Директорът на Дирекция "ОУИ" - Варна не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в хода на обжалването не са опровергани констатациите на ревизията, извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, възраженията на жалбоподателката не са подкрепени с ангажирани доказателства, което е обосновало извод за законосъобразност на РА. Решението е правилно. В подробни мотиви съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателката и ги е съпоставил с констатациите на ревизията, при което е направил правилния извод за неопровергаване на същите. В случая на ревизираното физическо лице е определена облагаемата данъчна основа за годините 2001, 2002, 2003, 2004, 2005 и 2006, въз основа на критериите, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които предвид конкретната фактическа обстановка са относими за определяне на данъчната основа. До определянето на данъчната основа по този ред се е стигнало поради поведението на данъчно-задълженото лице, което не е декларирало приходи за тези години, а са установени парични преводи по системата Western Union, както и притежавани банкови сметки, отделно е определен и минимум разходи за живот, който също е облагаем доход, с неустановен произход, при липса на деклариране на доходи. В хода на ревизията, във връзка с изпратено ИПДПО, е получено обяснение от Таня Янакиева, съгласно което за ревизирания период не е получавала никакви доходи, не е разполагала с банкови сметки, не е извършвала търговски сделки, не е притежавала и не притежава движимо и недвижимо имущество, няма вземания от трети лица, не е получавала заеми от трети лица. Въз основа установени данни за недекларирани приходи, до лицето е изпратено уведомление, че основата за облагане ще му бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Във връзка с уведомлението в указания срок не са представени доказателства, като е представена Декларация по чл. 124 от ДОПК, във всички колони на която е посочено че няма нищо за деклариране. При тези данни, е изготвен баланс за касова наличност за 2001 г. и 2002 г. с приходи в размер на 0, 00 лв. Разходите за живот и издръжка за жалбоподателката и за непълнолетното й дете по статистически данни са определени от ревизията за този период, както следва: за 2001 г. в размер на 2238, 00 лв. и за 2002 г. в размер на 2565 лв. Прибавени са разходи за платени мобилни телефони и разходи за задгранични пътувания. На определените бази по реда на чл. 122, ал. 1 от ДОПК е определено задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 244, 68 лв. и за 2002 г. в размер на 660, 10 лв. В тази част констатациите на ревизията не са опровергани с приетата по делото ССЕ експертиза, като същата потвърждава базата и данъчното задължение за 2001 г. и определя различна база за 2002 г., като не включва дните на влизане и излизане от друга държава, каквито са възраженията на жалбоподателката. За 2003 г. са установени доходи, реализирани в чужбина, която сума жалбоподателката е превела по банков път на Банко Георгиев по данни от "СЖ Експресбанк" АД - Варна. Отчетени са разходи за издръжка на нея и на детето в размер на 2779, 50 лв. по статически данни и разходи за задгранични пътувания в размер на 2181, 85 лв., определени по Наредбата за командировките. В резултат на това е определена данъчна основа за 2003 г., представляваща сбор от недекларираните приходи в размер на 4 961, 35 лв. и установените като доходи от чужбина в размер на 8377, 50 лв. и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 3208, 20 лв. За 2004 г. е установено, че лицето е пребивавало 357 дни в ЮАР. По изпратено искане до "СЖ Експресбанк" АД - Варна е получен отговор, съгласно който през процесния период лицето е изпратило суми на Банко Георгиев и Кирил Георгиев общо в размер на 38 150, 60 лв. Констатирано е, че тази сума представлява доход, реализиран в чужбина и подлежащ на облагане по общия ред по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), към която сума са прибавени и в съответствие с Наредбата за командировките разходите за пътувания в размер на 16 869, 43 лв. При тези данни, за разходи с неустановен произход и получени доходи подлежащи на облагане, е определена данъчна основа за облагане в размер на 55 020, 03 лв. и е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 15267, 00 лв. За 2005 г. са установени разходите за издръжка на домакинство, разходи за пътувания до Швейцария, Сърбия и Черна Гора, Дания и Чехия, въз основа на получени отговори на ОП гр. Варна, изготвен е баланс на касовата наличност като са установени приходи в размер на 0, 00 лв., разходи общо в размер на 12460, 75 лв., които са определили крайното салдо подлежащо на облагане и дължим данък по чл. 35, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 583, 87 лв. За 2006 г. са отчетени получените социални помощи за периода м. 02 - м. 12.2006 г. или общо в размер на 342, 00 лв., определени са разходите за издръжка и живот и е определена основа за облагане в размер на 4818 лв. и данък в размер на 567, 90 лв. Заключението на експертизата установява разлики в базата за определяне на задълженията, съобразно задачата поставена по молба на жалбоподателката с корекция относно дните на пребиваване в чужбина. В тази връзка съдът е обсъдил и останалите, събрани по делото доказателства и е направил извод, че липсват безспорни данни за дните, за които жалбоподателката твърди, че е била задържана, за да бъдат същите изключени при определяне разходите за живот за този период. Правилно съдът е приел, че дните на пребиване следва да бъдат приети за установени по данните от ОП Варна, които е ползвал органът по приходите, извършващ ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, а не по възраженията на ДЗЛ, които не се подкрепят от представените от нея доказателства. По силата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации на РА, издаден при ревизия по чл. 122 от същия кодекс, в производството по обжалването му се считат за верни до доказване на противното, от което следва, че в тежест на жалбоподателката е било да ангажира доказателства, относими към спора. Както в хода на административното обжалване, така и в хода на съдебното обжалване, жалбоподателката не е ангажирала такива доказателства, които да опровергават изводите на ревизиращите органи за размера на недекларирани приходи, подлежащи на облагане по реда на чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и относно определените бази за определяне на данъчните задължения. Няма спор между страните, че жалбоподателката не е декларирала доходи за целия ревизиран период. Доказателствата, събрани по време на ревизията показват, че разходите на лицето не съответстват на неговите доходи. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за двойно начисляване на разходите за командировка. Неоснователно е и възражението за неправилно определена приходна част за 2003 г., във връзка с представените едва в хода на съдебното обжалване 4 бр. договори за заем с физически лица, които съдът не е кредитирал. Съдът правилно е приел, че така представените доказателства не се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като по делото не са представени доказателства, удостоверяващи предаване на сумите, или доказателства за връщане на сумите, поради което съдът е стигнал до правилния извод, че същите са съставени за целите на ревизията и не удостоверяват изпълнение на договора за заем, който е реален и следва да е налице предаване на сумата, за да се счита изпълнен. В касационната жалба се поддържат отново същите възражения, които са поддържани и в жалбата до първоинстанционния съд и са обсъдени и приети за неоснователни в мотивите на съдебното решение, които мотиви настоящата касационна инстанция възприема изцяло като съответстващи на установената по делото фактическа обстановка и приложимите правни разпоредби, при които са установени данъчните задължения. По изложените съображения обжалваното съдебно решение с изводи за законосъобразност на РА, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,