Определение № 16 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2763/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и Д. А. М. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 28.02.2017г. по гр.д.№3512/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това са отхвърлени предявените от М. А. М. и Д. А. М. срещу Л. Х. К., Е. К. К. /заместила на основание чл.227 ГПК в процесуалното качество своя починал по време на процеса баща К. М. К./ и И. К. К. /заместил на основание чл.227 ГПК в процесуалното качество своя починал по време на процеса баща К. М. К./ искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че М. и Д. М. са носители на правото на собственост върху апартамент, намиращ се на трети етаж /първи над галерията/ в западното крило на сградата, находяща се в [населено място], [улица] на основание реституция, делба и дарение /по главния положителен установителен петиторен иск/, респ. на основание изтекла придобивна давност /по евентуалния положителен установителен петиторен иск/. Настоящият състав на ВКС приема, че следва да се отстрани от разглеждането на делото поради следните съображения: Съдия Светлана Калинова е участвала като докладчик в състава на Първо ГО на ВКС, постановил решение №1013/12.10.2007г. по гр.д.№1332/2005г., с което е оставено в сила въззивното решение на Софийския апелативен съд, постановено на 14.07.2005г. по гр.д.№2193/2004г., с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което е бил отхвърлен искът с правно основание чл.135 ЗЗД, предявен от Л. К. В., Т. А. М., Д. А. М. и М. А. М. против К. М. К. /чието собствено име е променено на К. с решение на Берковския районен съд от 29.09.2004г. по гр.д.№228/2004г./, Л. Х. К. и Е. К. К., за обявяване за недействителен на сключения на 18.04.1997г. договор за продажба на апартамент, находящ се в [населено място],[жк]. Основният спорен въпрос в производството по гр.д.№1332/2005г. е бил имат ли предявилите иска лица качеството „кредитор“, изведено от твърдението им, че като собственици на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] имат правото на обезщетение за лишаване от ползването на този имот срещу ответниците К. и Л. К.. Разрешавайки този въпрос, тричленният състав на Първо ГО на ВКС е изложил съображения по основателността на доводите за възстановяване правото на собственост върху този недвижим имот по реда на ЗВСОНИ, като именно на тези съображения е основан и изводът за неоснователност и на предявения по реда на чл.135 ЗЗД иск. И тъй като в производството по настоящето дело на разглеждане са поставени именно въпросите дали правото на собственост върху апартамента, находящ се в [населено място], [улица] било възстановено по реда на ЗВСОНИ на наследниците на Л. К. В. и същите са били надлежно обезщетени, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че е налице е основание за отвод на съдебния състав по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение